Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Гангстерски рап
Гангстерски рап - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гангстерски рап

Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:

Ню Лотс, Бруклин, последната спирка на метрото.
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 164
Перейти на страницу:

— Точно така, Уолтър — каза Шоу. — Не му давай да се ебава с теб. А сега пусни вълшебните си азиатски пръстчета да потанцуват по тази клавиатура.

Мейсън вдигна ръка.

— Още нещо.

— Какво, Мейс?

— Като стана дума, ами останалите в участъка? Тукашните ще ни се пречкат ли? Какво знаят те? Какво се очаква да правят?

— Не знам. Не мога и за това да мисля. Искам да свършим с това нещо преди някой друг да започне да се мотае около нас.

— Късмет — промърмори Импелитери.

Шоу се обърна към другите:

— Забравете за хората от участъка. Забравете за всичко друго в живота ви, освен за копелетата от Сините тапи. Хванете главните колкото може по-бързо, и дребните риби, докато разработвате тарторите. Който излови най-много Сини тапи, печели. Изобщо не ми пука как ще го направите. Изобщо не ми пука, ако след три месеца арестите ви не издържат. Искам тези типове заключени. Искам имена. Измъкнете ги от тези задници, измъкнете ги от връзките си, измъкнете ги отвсякъде, откъдето можете.

— Може ли един въпрос, Шоу — проговори Спърлинг най-сетне.

— Да.

— Не е ли най-важното да доведем тук главния им?

— Арчи Рейнолдс? Да.

— Е, ако тръгнем с неговите помощници, управители и бойни тартори, това ще изпрати господин Рейнолдс в някоя дълбока дупка, където няма да можем да го намерим. Или ще го накара да побегне.

— Не мисля, че този тип обича да се крие в дупки.

— Изглежда е станал доста кротък, след като мюсюлманите прецакаха приятелите му — намеси се Импелитери.

— Може би. Или може би заседава някъде със своите снабдители и биячи и замисля следващия си ход. Или може би търси начин да задвижи бизнеса на някое друго място и после да се върне, за да се разправи с мюсюлманите. Това наистина няма значение. Засега тръгваме за всеки, когото можем да докопаме. Ако го изровим някъде и го заковем, чудесно. Ако духне и се скатае в някой друг щат, също не е лошо. И в двата случая ще спре да трепе хора тук.

— Аз бих предпочел да хвана тъкмо този човек — рече Мейсън.

— Аз също. Но едно нещо искам да запомните всички: тази банда е в бойна готовност. Във война са. Може би вече са се прикрили някъде. Или най-малкото ще внимават да не се показват много по улиците. Но когато наистина ги намерите, а аз знам, че ще ги намерите, гледайте адски добре да се пазите. Първото нещо, което ще направят, е да стрелят.

— Майната им — каза Импелитери. — Стрелят ли първи по мен, ще се измъкнат на куково лято. И запомни едно, Шоу, никой няма да сбърка мен и Спърлинг с черните мюсюлмани. Ти по-добре гледай партньора ти да не се мотае с кафтан и фес.

Мейсън в това време преглеждаше папката на Де Лука, сложил очила за четене. Той се извърна към Импелитери и го изгледа над очилата, кацнали на носа му.

— Ей, ей, Импелитери!

— Какво?

— Аз съм баптист — смъмри го Мейсън.

Стана ясно, че повече няма да търпи неуместното остроумничене на Импелитери.

Но тактът и умереността съвсем не бяха в природата на италианеца. На излизане от кабинета той се обърна, вдигна юмрук и с патос изрече:

— Смело напред, братко! Хайде, Спърлинг.

Шоу и Мейсън ги изгледаха, докато излизаха, след което Шоу попита Мейсън:

— Имаш ли копие от заповедта за арестуване, която Уонг е намерил за Уоткинс?

Мейсън вече я преглеждаше.

— Там се споменаваше някакъв адрес — напомни му Шоу. — Може би да започнем от него?

— Ти по-добре измисли нещо по-умно — отвърна Мейсън.

— Да, прав си. Мисли и ти. Но все с нещо трябва да започнем. Изчакай само секунда да видим как е при Уолтър.

— Уолтър?

— Да?

— Колко време ще ти трябва, докато се настроиш?

Уонг вече чукаше по клавиатурата и плъзгаше мишката по плота. Шоу чу звуците, характерни за модемите, когато установяват връзка. Уонг почти опираше екрана и лицето му беше придобило отнесения израз на компютърен маниак. Той заговори на Шоу, без да се обръща.

— Вътре съм.

— В кое?

— Полева помощна терминална мрежа.

Мейсън и Шоу се спогледаха.

— Мейс, ти знаеше ли какво означава съкращението ППТМ?

— Знаех за ТМ — отвърна Мейсън. — Но другото го чувам за пръв път.

— Така ли е, Уолтър?

Уонг отвърна със самодоволна усмивка.

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)