Бягащият ловец
- Автор: Дозуа Гарднер, Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-046-0
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бягащият ловец». Краткое содержание книги:
— Ясно — отвърна Рамон. — Просто исках да наточа ножа и си помислих, че имаш брус. Няма да се повтори.
Другият кимна.
— Трябва ми обаче — каза Рамон. — Ножът. Трябва да обеля кора да вържа тръстиката с нея. И ще трябва да нарежа още…
Другият изръмжа, без да отвръща, и Рамон се стегна за избухването. Но мъжът само плю във водата и му подаде ножа, с дръжката напред.
— Благодаря — каза Рамон и опита да се усмихне приятелски. Другият не отвърна. Рамон тръгна към бивака, а другият навлезе в гората, уж да събира листа и дърва. Рамон изчака, докато не се увери, че се е отдалечил достатъчно, и изръмжа: — Майната ти, ese.
Захвана се за работа. Събра достатъчно бръшлян и обелена кора за модела, който беше замислил като най-подходящ за навеса, после довлече тръстиката до сала. Веднага видя, че първите му идеи как най-добре да свърже навеса със сала са твърде оптимистични. Наложи се да отдели около час, докато го измисли отново. Мисленето над проблема и отдаването на чисто физическите действия му подействаха като хубаво уиски. Не беше осъзнал, че вътрешностите му са се стегнали на възел, докато не се отпусна малко. Да е с двойника си беше съвсем различно от това да е сам. Дори с Манек и с шибания сахаел, натикан в шията му, не се дразнеше толкова. Беше заради това, че е с друг човек — с който и да е друг човек. И особено с този сприхав кучи син!
В същото време разбираше, че той също изнервя двойника си. Как иначе? По-добре бе да мисли кои възли най-добре ще затегнат тръстиката за сала. Вече беше достатъчно наясно с провалите си като мъж. Нямаше смисъл да рови повече в тях.
Следобеда вече бе доволен от новата конструкция и все пак му отне още няколко часа да привърже тръстиката към сала, да изгради нова рамка и след това да оплете останалата като поддържащо скеле. Задели четири дълги пръта, с които да затисне пласта листа, който всъщност щеше да пази от дъжда. Стига другият изобщо да домъкнеше обратно мързеливия си задник, разбира се. Беше минал цял ден. Колко време е нужно да се съберат малко листа и да се намерят няколко шибани клона? Бяха в гора, мамка му, не беше чак толкова трудно.
Двойникът му се появи от гората час преди стъмване. Беше вързал с бръшлян на гърба си огромен наръч листа и зад него се влачеше импровизирана шейна от клони, натоварена с подходящи за горене съчки. Рамон беше длъжен да признае, че не е лош товар за човек с ранена ръка и без нож. Другият смъкна товара си до реката, клекна и загреба шепа след шепа вода. Високо горе корабите на енье висяха в небето.
— Добре си се справил — подхвърли Рамон.
— Бива — отвърна уморено другият мъж. — Може би трябва да затегнем някак дървата за огъня, та да не паднат.
— Прав си.
Другият огледа сала и потърка лицето си с ръка. Рамон се приближи и застана до него.
— Стабилно е — каза мъжът. — Добра конструкция. Само че май е малко, мм?
— Не го мислех да сме и двамата вътре едновременно. Един от нас ще трябва да стои на кърмата. Спим на смени. Нещо такова.
— А ако вали?
— Тогава който кормува се мокри — отвърна Рамон. — Или се бутаме двамата вътре все едно, че ще се опъваме.
— Мокрим се значи. Добре. Ножът у теб ли е?
Протегна ръка. Рамон пусна увитата в кожа дръжка в шепата му.
— Благодаря — каза мъжът.
А след това рязко се обърна и опря върха на острието в гърлото на Рамон. Очите му бяха присвити и гневни, устата — изкривена в широка усмивка, в която нямаше нищо добронамерено. Изражението, което беше видял европеанецът — Рамон беше сигурен в това.
— Така — процеди мъжът през зъби. — А сега ще ми кажеш ли какво по дяволите си ти?
19.
— Не… Не разбирам за какво говориш бе, човек — изломоти Рамон.
Другият натисна върха на ножа в шията му. Инстинктът да отстъпи беше силен, но Рамон го надви. Проявата на слабост в този момент щеше да е подкана. Постара се да остане спокоен, колкото може.
— Никакъв шибан банкер не си ти — изсъска мъжът. — Я го погледни тоя навес. И знаеш как да наточиш ножа ми. Кой банкер знае това?