Денят след утре

— Здравейте, капитан Шевалие. — Маквей протегна ръка на пожарникаря, после се озърна към развалините. — Умишлено ли е било?

— Oui — кимна Шевалие и добави няколко думи на френски.

— Всичко е изгоряло много бързо и при извънредно висока температура — преведе Лебрюн. — Използвано е някакво сложно устройство, заредено по всяка вероятност с армейски запалителни експлозиви. Никой не е имал шанс да се измъкне. Двайсет и трима души. Всички са мъртви.

Маквей дълго мълча. Накрая запита:

— Имате ли представа защо?

— Да — решително потвърди Лебрюн, без да крие яростта си. — Тук е регистрирана колата, която карал Мериман, преди да го докопа вашият приятел Озбърн.

— Лебрюн — гласът на Маквей беше тих, но твърд. — Първо, Озбърн не ми е приятел. Второ, разрешете да предположа, че въпросната кола е била собственост на жена.

— Добро попадение — обади се Бара на английски.

— Името й е Анес Демблон.

Лебрюн вдигна вежди.

— Изумявате ме, Маквей.

Маквей не обърна внимание на комплимента.

— С какво разполагате за Озбърн?

— Пежото, което е наел, бе открито в една уличка на два километра от хотела. Имаше три квитанции за неправилно паркиране, значи е било изоставено вчера в ранния следобед.

— И никакви други следи?

— Търсим го из цялата столица, а провинциалните управления претърсват цялата област между мястото, където бе открито тялото на Мериман и пътя, където намерихме колата му.

Наблизо двама навъсени пожарникари изнесоха през задния вход обгоряла детска люлка и я захвърлиха до почернял скелет от матрак. Маквей ги изгледа, после се обърна към Лебрюн.

— Да вървим там, където сте открили колата на Мериман.

Белият форд на Лебрюн проряза мрака с фаровете си, докато завиваха по пътя към крайбрежния парк, където полицията бе открила ситроена на Анес Демблон.

— Живял е под името Анри Канарак. От десет години работел в една пекарна близо до Северната гара. Анес Демблон водела счетоводството. — Лебрюн измъкна запалката от таблото и я поднесе към цигарата си. — Очевидно двамата имат общо минало. Трудно ще е да разберем какво точно, защото той е бил женен за французойка на име Мишел Шалфур.

— Мислите ли, че пожарът е нейна работа?

— Не бих го изключил, докато не я разпитаме. Но ако е била само домакиня, както изглежда, едва ли би имала достъп до тоя тип запалителни материали.

Детективите Бара и Метро претърсиха апартамента на Анри Канарак в Монруж без никакъв резултат. Жилището беше почти празно. Няколко рокли на Мишел Канарак, купчинка каталози за бебешки дрешки, пет-шест неплатени сметки, малко храна в шкафовете и хладилника — с това се изчерпваше всичко. Очевидно семейството бе изчезнало набързо заедно с целия си багаж.