Душегубеца

Магьосникът, който остана доста озадачен от рязката промяна в настроението на Херметикус, изчака гадателят да седне обратно на мястото си и каза:

— Единственото нещо, което не разбирам, е защо изглеждате толкова облекчен. Все пак става дума за моето бъдеще, а не за вашето, нали така?

— Просто се безпокоях каква ще бъде следващата карта, която ще изтеглите. Имах чувството, че ще бъде нещо ужасно.

Фрогмор отпи от виното си.

— Изчакайте ме за момент — изправи се на крака Херметикус. — Трябва да отида да проверя как е жена ми.

— Не, сър, никъде няма да ходите — върна го в стола му магьосникът. — Чели сте съобщенията, които се разпространяват из града, нали?

Гадателят кимна.

— Значи знаете, че мастър Уолсингам ме търси — продължи Фрогмор. — Защо тогава не изпратихте някого да го повика? Нима наградата за залавянето ми не ви блазни? — той вдигна богато украсената чаша и се вгледа в скъпоценните камъни, инкрустирани в столчето.

После магьосникът посегна към тестето и без изобщо да поглежда, изтегли шестата карта. Гадателят ахна, а ръцете му се разтрепериха толкова силно, че му се наложи да остави чашата си на масата.

Фрогмор нямаше сили да погледне какво се е паднало този път. Откакто Сен Клер беше тръгнал по петите му, зрънцето на съмнението беше покълнало в душата му и беше нарушило съня му безвъзвратно. „Всичко се променя“ — беше му казал веднъж един магьосник.

— Какво виждате, доктор Херметикус? — попита той дрезгаво.

— Млад мъж, който сякаш излиза от изгряващото слънце и носи на главата си печата на Живия Бог. В едната му ръка има меч, а в другата — потир. Тялото му виси между небето и земята, високо над владетелите на този свят и техния господар.

Фрогмор избута картата настрани, без дори да я поглежда.

— Alea jacta est — жребият е хвърлен — промърмори той, а после погледна към домакина си. — Защо треперите, доктор Херметикус?

— Допийте си виното — отвърна дрезгаво гадателят — и си вървете!

— Кажете ми — можете ли да предскажете собствената си смърт? — попита Фрогмор.

— Много добре знаете, че не мога.

Магьосникът подуши виното.

— Ето какво ще направим — той бутна чашата си през масата и бръкна под плаща си. — Вие ще пиете от моята чаша, а аз — от вашата.

Херметикус облиза пресъхналите си устни.

— Това е абсурдно. Хайде, сър, вървете си вече.

— Преди да съм си допил виното? Нека преди това ви кажа нещо, доктор Херметикус — Фрогмор подпря брадичката на гадателя с камата си. — Знам, че сте сложили във виното ми приспивателно. Накъде по чашата има скрито копче, което сте натиснали преди да ми я поднесете. Канехте се да отидете да видите как е прелестната ви съпруга, очаквайки, че през това време аз ще изгълтам виното си. После сте щели да се върнете и да ме заварите изпаднал в дълбок сън. Планирали сте да си присвоите парите ми, а после да извикате мастър Уолсингам и така да се сдобиете с още по-голямо богатство, както и с благосклонността на кралския двор.