Да кажем ли на президента

— За мен въпросът винаги е бил в баланса…

— … и малък подкуп наруши този баланс.

Синклер вече имаше собствена аудитория, която се наслаждаваше на коментарите му далеч повече, отколкото на думите на сенатора от Масачузетс.

— След като президентът прояви подобно разбиране, заявявам с чиста съвест…

— … толкова чиста, че чак прозира — добави Синклер.

— … че ще подкрепя позицията на своята партия. Утре в Сената няма да гласувам „против“.

Бурни аплодисменти от различни места в залата, които прозвучаха подозрително като от клакьори, поставени на стратегически места.

— Тази вечер, дами и господа — завърши Торнтън, — ще заспя по-спокоен…

— … и по-богат — вметна Синклер.

— Накрая бих желал да благодаря на журналистите за присъствието им…

— Нямаше как, това беше единственото шоу в града.

Хората около кореспондента на „Поуст“ избухнаха в смях, но Торнтън не ги чу.

— С удоволствие ще отговоря на всички ваши въпроси.

Повечето репортери веднага напуснаха залата, за да предадат съобщенията си навреме за следобедните издания. Марк се присъедини към тях, но преди това надникна през рамото на прочутия журналист. Той бе написал: „Приятели, римляни, селски дръвници, подигравайте ми се; аз дойдох да погреба Кенеди, не да го възхвалявам“. Това съвсем не бе материал за първа страница.

Тримата мъже, които бяха присъствали на пресконференцията, проследиха Марк. Той отиде до най-близките обществени телефони — те вече бяха заети от журналисти, бързащи да предадат дописките си, а зад тях други се редяха на опашка. Втора опашка се бе образувала до двата телефона в дъното на фоайето. Марк взе асансьора и слезе на партера — същият проблем. Единственият му шанс бе телефонът в „Ръсел билдинг“ от другата страна на улицата. Измина разстоянието тичешком. Същото направиха и тримата мъже. Когато стигна, една жена на средна възраст го изпревари със сантиметри, влезе в кабината преди него и пусна двайсет цента.

— Здрасти… аз съм. Получих работата… Да, много добре… Само сутрин… Започвам от утре… Не се оплаквам, заплатата е добра.

Марк закрачи напред-назад, докато тримата успокояваха дишането си. Най-после жената приключи разговора и си тръгна широко усмихната, нехаеща за Марк и неговите проблеми. „Поне един човек уверен в утрешния си ден“, помисли си Марк. Огледа се, за да се увери, че около него няма никой, макар да му се стори, че познава мъжа, застанал до плаката на „Медикеър“. Сигурно бе някой от колегите му от ФБР. Някъде бе виждал това лице, скрито зад тъмни очила. Охраната му бе по-добра от тази на президента. Набра директния номер на Тайсън и му съобщи своя. Телефонът иззвъня почти веднага.

— Торнтън е извън списъка, сър, защото…

— Зная, зная — прекъсна го директорът. — Току-що научих какво е казал. Точно тези думи бих очаквал от него, ако е замесен. Това определено не го изважда от списъка, напротив, прави ме малко по-подозрителен. Следобед продължи да работиш върху петимата и ми се обади веднага щом откриеш нещо; няма нужда да идваш дотук.