Слугата на отломъка
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-355-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слугата на отломъка». Краткое содержание книги:
Джарлаксъл е напуснал улиците на Мензоберанзан единствено със зли намерения. Злокобното влияние на кристалния отломък върху него се увеличава, докато дори собствените му агенти започват да се боят. Когато съмишлениците му от Бреган Д’аерте се обръщат срещу него, Джарлаксъл е принуден да намери спасение в мъжа, който е поробил.
— Артемис Ентрери няма да има къде да избяга — отсече магьосникът. — Твърде много ме дразни, за да го забравя или да му простя.
Кимуриел си каза, че думите на приятеля му са малко странни, ала истината бе, че и той се чувстваше по подобен начин. Най-големият грях на Ентрери бяха забележителните му умения. Именно фактът, че толкова превъзхождаше останалите от своята раса, бе „обидата“, която Рай’ги и Кимуриел не можеха да му простят.
А двамата елфи бяха достатъчно трезвомислещи, за да си дават сметка за това.
От което положението на Артемис Ентрери изобщо не ставаше по-леко.
Дванадесета глава
Когато всичко е една лъжа
— Слой след слой! — изруга Ентрери и стовари юмрук върху малката масичка в задната стая на „Медната миза“.
Това бе единственото място в цял Калимпорт, където убиецът се чувстваше що-годе спокоен, че Рай’ги и Кимуриел не го наблюдават магически, нещо, което напоследък правеха прекалено често!
— Така преплетени един с друг, че опиташ ли се да разчистиш някой от тях, той рано или късно отново се стоварва отгоре ти!
Дуавел Тигъруилис се облегна назад и го изгледа заинтригувано. Откакто познаваше палача, никога не го бе виждала толкова възбуден, нито толкова ядосан, а когато Артемис Ентрери се разгневеше, всички, които се намираха наоколо, трябваше много да внимават.
Дуавел бе още по-изненадана от това, че го вижда така разлютен толкова скоро, след като се бе разправил с омразния си Домо — обикновено убийството на някой плъхочовек му оправяше настроението поне за ден-два. Все пак Дуавел разбираше недоволството му. Ентрери си имаше работа с елфи на мрака и макар самата полуръстка да не познаваше много добре обществото и нравите им, все пак беше видяла достатъчно, за да е наясно, че Мрачните нямат равни в машинациите и подлите кроежи.
— Твърде много слоеве — повтори Ентрери вече по-спокойно и като погледна към Дуавел, поклати глава. — Оплетен съм в толкова мрежи, че вече не знам кое е истина и кое — лъжа.
— Но си още жив — отвърна Дуавел. — Което означава, че каквото и да правиш, то е правилно.
— Боя се, че допуснах огромна грешка, като убих Домо — поклати глава Ентрери. — Никога не съм харесвал гнусната му раса, ала може би трябваше да му пощадя живота, ако не за друго, то за да осигуря поне някакъв отпор на съзаклятието срещу Джарлаксъл.
— Но ти дори не си сигурен, че намеците на Домо и скверните му събратя за заговор са верни — напомни му Дуавел. — Може да са го сторили, за да всеят раздор в редиците на Бреган Д’аерте. Нищо чудно Домо да ти го е признал само за да спаси собствената си кожа — познава отношенията ти с Джарлаксъл достатъчно, за да е наясно, че за теб е много по-добре Джарлаксъл да си остане на власт.
Ентрери я изгледа, без да каже нищо. Нима Домо наистина знаеше всичко това? Разбира се, че го знаеше!
Колкото и да ненавиждаше плъхочовека, Ентрери не можеше да не отдаде заслуженото на умението, с което той ръководеше една от най-трудните за управление гилдии.
— Не че има някакво значение — продължи Дуавел. — И двамата сме наясно, че при един конфликт в редиците на Бреган Д’аерте, плъхочовеците могат да играят съвсем незначителна роля. Ако Рай’ги и Кимуриел замислят преврат, Домо и останалите като него не могат да направят нищо, за да ги разубедят.
Ентрери отново поклати глава, силно подразнен от цялата ситуация. Сигурен бе, че поотделно е в състояние да надвие или надхитри всеки мрачен елф, ала никой от тях не бе сам. Заради забележително съгласуваните действия на всички в Бреган Д’аерте, палачът просто не можеше да е сигурен в каквото и да било. А като се прибавеше и Креншинибон, всичко се оплиташе още повече, истината за назряващия преврат (ако такъв настина имаше) ставаше още по-неясна и Ентрери нямаше как да разбере дали Джарлаксъл държи ситуацията под контрол, или се е превърнал в роб на отломъка.
Колкото и да бе уверен, че Джарлаксъл ще го защитава, у Ентрери нямаше никакво съмнение, че Креншинибон иска да му види сметката.
— Обръщаш гръб на всичко, което някога си научил — гласът на Дуавел бе благ и успокояващ. — Мрачните не правят нищо, което Пук паша не е правил… или пък Басадони паша, или пък който и да било от останалите паши. Всички те играят една и съща игра… игра, която се играе в Калимпорт от векове.