Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
— И не се отнасят до споразумението за изкупуване на акциите?
— Не, нямат нищо общо с това — увери я Джон.
— А за какво тогава?
— За… за теб и мен, Хелън. За нас двамата.
— За нас? Няма „нас“, Джон.
— Аз искам да има, Хелън — отвърна искрено Джон. — Не може ли да се качим на борда?
— Говори сега, Джон — настоя Хелън. — Какво искаш да ми кажеш.
За щастие тълпата беше започнала да се разпръсква. Цигуларят беше влязъл вътре, но продължаваше да свири.
— Хелън, по време на демонстрацията на БЕРП в Сакраменто аз усетих нещо у теб — каза Джон. — Не зная дали съм прав, или не, но зная какво почувствах. И когато мисля за това, мисля за теб и наистина се чувствам добре.
— Искаш да кажеш… искаш да кажеш, че ме обичаш? — попита Хелън и гласът й прозвуча недоверчиво. — Изпитваш чувства към мен?
Джон взе ръцете й.
— Да, така е. Имам чувства. И искам да разбера дали са взаимни.
Хелън спря и го погледна в очите. Това беше прекалено много, за да повярва, прекалено много дори да го разбере. Истина ли беше? Тя неочаквано усети, че той държи ръцете й и ги измъкна.
— Джон, Джон, това е много хубаво — каза смутено Хелън. — Към мен никога по-рано не са се отнасяли така. Но…
— Но какво?
— Ние сме по средата на преговори за изкупуване на акционерна компания. Става дума за милиони — каза Хелън. — Ти плащаш по три хиляди долара на ден на адвокатите, за да разрешат нашите различия…
— Е, това свърши — отговори Джон. — Ти можеш да имаш всичко, каквото пожелаеш. Всички права върху патентите, пълна собственост на създадените от теб, но още непатентовани конструкции, пълна пазарна стойност на инвентара и стойността на твоите акции от изходната компания в брой или в процент от печалбите. Ти го заслужаваш. Ти трябва да го имаш.
Хелън Кадири беше поразена.
— Два месеца юридически преговори и всичко да завърши по този начин? — попита тя. — Каква е уловката?
— Няма никаква уловка — увери я Джон.
— И не трябва да се кача на тази яхта с теб? Не трябва да вечерям с теб? Не трябва да спя с теб?
Джон я погледна дяволито и вдигна рамене.
— Е…
— Труден човек си ти, Джон, наистина си труден — каза гневно Хелън. — Не можа да ме сплашиш с един куп адвокати и си решил с ухажване да ме накараш да подпиша сделката?
— Не! Съвсем не е така! — протестира Джон. — Сделката вече е приключена. Преди четири часа подписах твоето последно искане.
— Подписал си го?
— Да — увери я той и отново взе ръцете й в своите. — Можем да разглеждаме това пътуване като честване или дори помирение.
Хелън погледна Джон, после яхтата, след това отново младия мъж.
— Сериозно ли говориш? — попита тя. — Наистина ли искаш да прекараш времето си с мен?
— Да — потвърди Джон. — Може би дори нещо повече: и в бъдеще да бъда с теб, ако искаш. Но нека най-напред да направим тази първа стъпка, съгласна ли си? Имам толкова неща да ти кажа, толкова много да споделя с теб.
Хелън поклати глава и го спря.
— Съжалявам, Джон. Ти ми даде много основания за размисъл. Ще ми се да можех да дойда с теб. Но не мога. Довиждане.
Джон гледаше как Хелън се отдалечава и всички звуци сякаш изчезнаха. Той не чуваше тихото туптене на двата дизелови двигателя, успокояващите звуци на цигулката, мекото скърцане на съседните яхти, опъващи въжетата, с които бяха завързани. Чуваше само бързо заглъхващите й стъпки. Тя си отиваше от неговия живот.
Летище за реактивни самолети „Матер“, ранчо Кордова, Калифорния
Четвъртък, 25 февруари 1998, 07:17 тихоокеанско време
Джон Мастърс спря в средата на големия хангар. Вътре вече бяха наблюдаващите: подполковник Хал Бригс, сержант Крис Уол и д-р Карлсън Хайнрих — здравен консултант на „Скай Мастърс“. Бригс и Уол бяха облечени в черните си бойни униформи и носеха оръжие на кръста. Лекарят беше в цивилен костюм. Мастърс и Хайнрих носеха слушалки — радиостанции, с чиято помощ можеха да разговарят с експериментатора. Бригс изглеждаше малко нетърпелив.
— Още ли ще чакаме да започне изпитването, момчета? — попита той. — Агенцията за подпомагане на разузнаването иска доклада от вчерашното изпитание. Къде е Патрик? Нали той ще ни изнесе шоуто?
— Готови сме, Хал — каза Джон. — Патрик е готов.
Той скръсти ръце и неочаквано заприлича на ученик, който изнася доклад пред класа за прекараната в лагера лятна ваканция.