Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
— Решението е взето.
Охраната го придружи до кабинета, където му отнеха значката и пропуска. Изпратиха един служител да донесе кашон и Коул започна да слага нещата си вътре.
— Вие работите за шайка задници. Свободната преса е крайъгълният камък на демокрацията — поучаваше той безразличните охранители, които го следяха отблизо, за да се уверят, че няма да открадне нещо. — Щом направление „Новини“ не иска да излъчи достоверни истории, които разобличават закононарушителите и престъпните заговори, тогава то е по-нищожно и от лайно.
Харис викаше и тръшкаше тетрадките и кожените си папки в кашона. Последното, което сложи в него, бяха двете грамоти „Пулицър“ и писалката и молива, подарени му за последните две Коледи от Литман с надпис: „На Коул Харис, най-добрия от най-добрите. Уолас Литман“. Грабна кашона, охранителите го хванаха за двете ръце и го придружиха до изхода на сградата.
Опита се да намери работа и да предложи сериите на други телевизионни мрежи, но Стив Израел му бе подлял вода. Никой не го искаше.
Парите му свършиха и от два месеца живееше в микробуса си, който бе паркиран пред къщата на Карсън. Хранеше се с брат си и снаха си в тясната трапезария и се чудеше дали да не сложи край на всичко това. Купи си пистолет и на два пъти се озова стиснал оръжието с трепереща ръка, колебаейки се дали може да пъхне дулото в устата си и да натисне спусъка. Но нещо го спря. Разсъдъкът надделя… Ако се самоубиеше, щяха да спечелят те. Волята му за победа го спаси.
Когато се развеждаха, бившата му съпруга каза, че най-хубавото му качество е свързано с най-лошото и затова не може да живее с него. Това беше единственото смислено нещо в потока от обиди и ругатни, с който го заля. Коул нямаше чувство за хумор и беше откачен. Хубавото му качество беше убедеността, че винаги има право. Тя го правеше неуморен следовател и му бе донесла две награди „Пулицър“. Слабостта му беше същата тази убеденост. Той влудяваше хората. Лека-полека бе прогонил всички пълноценни връзки в живота си и остана с костеливите им остатъци.
Коул усети нечие присъствие, вдигна глава и видя, че над него се е надвесил Соломон Казоровски, който беше лапнал незапалена влажна пура и го гледаше гневно.
— Мисля, че трябва да обменим малко информация.
Каз седна и погледна репортера, който беше спретнато облечен в чист широк панталон, синя риза, вратовръзка, тиранти в подходящ цвят и вълнено палто. Въпреки съвършения ансамбъл Коул имаше само няколко долара в джоба си. Новинарският му инстинкт надделя.
— Позволете да ви почерпя — каза той и извади две банкноти, като се чудеше дали ще изкопчи някаква информация от това огромно парче говеждо, без да му съобщава нищо в замяна.
Каз си мислеше абсолютно същото.
Двамата играха мисловен покер в продължение на два часа и разменяха късчета информация. Всеки се чудеше как би могъл да използва другия. Постепенно и неволно те започнаха да се уважават взаимно.
38. Полуистини
Същия ден, на сто и петдесет километра на север, гласоподавателите в Ню Хампшър отиваха към урните. Ей Джей знаеше, че Хейз ще спечели с голяма преднина. Но въпросът беше с колко? След характеризиращото събитие в Ню Йорк Хейз излезе начело и стигна високите петдесет процента. Посланието беше улучило целта и сега най-важното беше дали ще спечели изборите в Ню Хампшър с по-висок процент от всеки един кандидат в новата история на страната.
Още по-добрата новина беше, че щатите, включени в Супер Вторника, гласуваха едновременно. Ей Джей узна, че сенаторът Скатина ще отпадне, ако получи по-малко от двайсет процента в Ню Хампшър. Тийгардън беше убеден, че това ще стане. Скатина бе „поправил грешката“, предизвикана от намеците, че има връзки с мафията, но това беше понижило рейтинга и му бе навредило. Другите кандидати по всяка вероятност също щяха да отпаднат от надпреварата, защото беше дяволски трудно да намериш средства, ако губиш предварителните избори и се влачиш в опашката на социологическите проучвания. Всеки кандидат се нуждаеше от двайсет процента, за да получи пари от правителството.
Според изчисленията на Ей Джей след една седмица Хейз щеше да остане почти без съперници и Демократическата партия щеше официално да го признае за свой кандидат.
Тийгардън бе свикал съвещание по въпросите на стратегията в хотелската си стая в Манчестър. Присъстваха Малкълм, Видал Браун, Каръл Уакано, Вен и Ван. Не беше поканил Хейз, защото борбата между двамата за централна позиция в стратегическите съвещания ставаше все по-ожесточена. Хрумна му и хубавата идея да накара Хейз да покани Анита при себе си. Вече се бяха появили няколко статии, които разсъждаваха върху отсъствието на съпругата на кандидата. Ей Джей знаеше, че Хейз и Анита почти не си говорят, но подтикваше Хейз да се сдобри с нея преди Супер Вторника. Отчаяно се нуждаеше от снимки на съпружеската двойка.