По-студената война
- Автор: Къминг Чарлс
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-364-7
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-студената война». Краткое содержание книги:
Пол Уолинджър, резидент на МИ6 в Турция, също загива при съмнителна самолетна катастрофа. Загубила човек, когото много е обичала, шефката на МИ6 пренебрегва обичайните канали и изпраща агент Томас Кел да проведе свое разследване. Той скоро осъзнава, че подозренията на Уолинджър са били оправдани – сред агентите на западните тайни служби има къртица. Предател, който систематично саботира съвместните операции на ЦРУ и МИ6 в Близкия изток. Колкото по-бързо бъде неутрализиран, толкова по-малко хора ще умрат. Томас Кел няма какво да губи…
Той пристъпи към младата семейна двойка на няколко метра пред него. Мъжът имаше самонадеяния вид на възпитаник на елитно частно училище в последните години на Империята, докато младата жена, с грижливо сресаната си коса и пастелна пола, беше като излязла от модно списание.
- Англичани сте, нали? - попита ги Кел.
- Сме, наистина. - Момичето имаше по една единична перла на всяко ухо.
- Какво се е случило тук?
Съпругът, който нямаше трийсет години, посочи с глава към морето.
- Управителката - каза той. - Била е открита мъртва.
- Открита от кого?
- От ченгетата - отвърна снизходително той, сякаш даваше интервю в собственото си телевизионно предаване.
Сякаш чул това, по-възрастният от двамата униформени хърватски полицаи излезе от ресторанта и започна да призовава тълпата да се разотива. Първи си тръгнаха туристите, после и местните, докато накрая останаха само санитарите и неколцина служители на ресторанта, сред които и плешивият сервитьор, старият познайник на Кел от последните четирийсет и осем часа. Оказа се, че младото семейство също са отседнали в „Лафодия“ и си бяха запазили маса в „Чентонове“, но сега послушаха указанията на полицията и се отправиха да си търсят друг ресторант, като кимнаха мълчаливо на Кел за довиждане.
Кел също си тръгна и се отби в капанчето, където запали нова цигара, поръча си светла бира и продължи да наблюдава ресторанта. Новината за смъртта на Цецилия бе стигнала до плажното заведение. Барманът беше млад хърватин с бурни непокорни къдрици, който говореше сносен английски и отговаряше на привидно невинните въпроси на Кел с нежелание. Очевидно го смяташе за поредния отегчен турист, жаден за клюки.
- Отдавна ли я познавахте?
- Не. Тя не общуваше с никого. Купи заведението преди три, може би четири години.
- Значи не е била от тук?
Хърватинът поклати глава.
- И се е самоубила?
- Ами да! Явно е нагълтала хапчета. После си е прерязала... - Тук английският речник на бармана му изневери. В ръката си държеше чаша и прекара ръба по вътрешната страна на китката си. - Тук, под кожата. Артерията, нали така?
- Да. - Един съученик на Кел навремето бе използвал същия метод. - Под вода ли? - попита той, който вече си представяше как специално обученият екип бе привел Шандор в безсъзнание и след това я бе завлякъл във ваната.
-Ъхъ.
Който и да бе искал смъртта й, се бе опитал да създаде и впечатление, че е посегнала на живота си от отчаяние. Една огнестрелна рана или отравяне биха повдигнали твърде много въпроси.
- Ами гаджето й?
- Кой, Лука ли? - Отговорът на бармана дойде мигновено, без сянка на колебание, като само потвърди подозренията на Кел, че Шандор се бе виждала с Лука и Пол по едно и също време. Барманът остави чашата. -Мисля, че е от Дубровник.
Междувременно четирима тийнейджъри бяха влезли в капанчето. Трима от тях пушеха саморъчно свити цигари. Барманът се извърна да ги обслужи. Кел излезе отвън на алеята и хвърли още един поглед към "Чентонове“. Щорите на кухненския прозорец вече бяха спуснати, а младият полицай беше застанал на пост пред ресторанта. Кел изчака, докато барманът наля питиета на четиримата младежи, после се върна на високото си столче.
- Сега изглежда много по-спокойно - каза той, като си поръча второ питие, плати го и остави рестото на бармана.
- А, тъй ли?
- Да. Само един полицай са оставили да пази отвън. Горкият...
- Кой, полицаят ли?
- Не, гаджето. Как му беше името? Лука?
- Точно така. - Барманът отвори съдомиялната машина, пълна с чаши, и коленичи сред облака пара. -Той си е все тук. Но отсега все по-малко ще се задържа наоколо, а?
- Може би - съгласи се Кел, като се надяваше отговорът му да прозвучи съчувствено. - Ресторантът на двамата ли беше?
- Не. Лука работи в града. Има звукозаписна къща. Реге и хип-хоп. Ти падаш ли си по такива щуротии?
- Харесвам Боб Марли, донякъде и Джими Клиф -отвърна Кел, докато си казваше, че сега вече ще спипа господин Лакост. Едва ли в Хърватия имаше толкова много звукозаписни фирми със собственик на име Лука.
- Тъй, тъй - кимна одобрително барманът. - И аз съм фен на Марли.
Двамата продължиха да си бъбрят приятелски и към девет и четвърт Кел вече знаеше, че Цецилия Шандор била нова по тия места и много от местните я оглеждали с подозрение; често отсъствала от Лопуд за продължителни периоди от време; минавала за заможна. Лука бил изоставил съпругата и осемгодишната си дъщеричка, за да бъде с нея, но една вечер, пиян в бара, си бил признал, че Цецилия отхвърлила предложението му за брак. Доволен от събраната информация, Кел стисна ръката на бармана и малко преди девет и половина тръгна на разходка по крайбрежната алея, като нарочно мина покрай "Чентонове" с надеждата да срещне опечаления Лука и да го заговори. Но не му бе писано. Размени няколко думи с полицая, който говореше доста оскъден английски (колкото да потвърди, че собственичката на ресторанта е „починал внезапен“), и бе помолен да продължи пътя си. На раздяла Кел го попита дали Лука е добре, срещу което получи мълчаливо кимване.