Светлинка в нощта

Нито дума за вчера или за нощната им разходка, нито дума на благодарност за добрата компания преди или след написаното име. Не, в никакъв случай не можеше да се каже, че от нея лъхаше студенина и неприязън, но пък и не топлеше сърцето.

„Не се ли вживяваш прекалено много“ — скастри се Джеръми. Може да е бързала или да го е надраскала надве-натри, защото ще се върне всеки момент и тогава да поговорят. В бележката си казваше, че става дума за нещо лично, а при жените списъкът на личните проблеми беше дълъг: от посещение при лекар до търсене на подарък за рождения ден на приятелка. Нямаше как да разбере какво е.

„Залавяй се за работа!“ — заповяда си той. Нейт го чакаше и кариерата му беше на кръстопът. Наложи си да седне зад бюрото и да доведе историята докрай.

Записващите устройства не бяха отчели никакви необичайни звуци, микровълновият и електромагнитният детектори не бяха регистрирали енергийни промени. За разлика от тях лентите бяха запечатали всичко видяно през изминалата нощ и той прегледа записите от всеки възможен ъгъл поне по пет-шест пъти. Кадрите от камерата със специално филтриране на светлината бяха най-ясни и живи. Материалът беше достатъчно добър за онагледяване на статията в списанието, но не можеше да се сравнява с качеството на телевизионния запис. Това тук носеше духа на домашното видео, напомняше му за фалшифицираните ленти, предлагани от хората като доказателство за някакво свръхестествено явление.

Той си записа да не забрави да си купи истинска камера, без значение колко псувни щеше да отнесе от редактора си.

Въпреки че качеството на филмите не беше добро, наблюдавайки промените в светлините през тези двайсет и две секунди, реши, че са достатъчни, за да се увери, че е открил източника на светлината. Спря видеото, извади топографската карта и изчисли разстоянието от Рикърс Хил до реката. После сравни направените през първия ден снимки на гробището с онези, които бе открил в книгите за историята на града, и изчисли нещата с голяма точност, взимайки предвид факта, че гробището потъва. Не бе намерил допълнителна информация за легендата за Хети Дабилът — записките за периода не хвърляха никаква светлина по въпроса — и засега остави настрана тази линия, но се обади във водната база и потърси допълнителни сведения за подземния резервоар в онази част на щата, после звънна и в административния отдел на мините, където му дадоха информация за експлоатираните в началото на миналия век каменни кариери. Написа няколко думи в интернет търсачката, свери данните и накрая, след като го оставиха да чака около десетина минути, се свърза с господин Ларсън от фабриката за хартия, който заяви, че е готов да помогне.