Милостта на Калр

— О, разни откачалки все пак ходят там на екскурзии. Но това нещо не е попаднало скоро в портала: вижда се, че е доста старо. Ще го приберем. Достатъчно голямо е, за да представлява опасност.

— Защо просто не го изгорите? — попита Сейварден и корабът явно излъчи думите ѝ към „Мечът на Атагарис“, защото неговата лейтенанта отвърна:

-Ами, имали сме случаи на контрабанда в тази система, така че винаги проверяваме.

— И какво внасят контрабандно от необитаема система? — попита медиката.

— От Призрачния портал вероятно нищо — дойде спокойният отговор. — Но иначе — обичайното. Забранена дрога. Крадени антики.

— На Аатр циците! — изпсува Сейварден. — Като си говорим за антики... — Корабът бе помолил „Мечът на Атагарис“ за приближено изображение и след като го получи, го показа на медиката и Сейварден — извита коруба, обгорена и надупчена.

— Парче старо желязо — изтъкна лейтенантата от „Мечът на Атагарис“.

— Тъпо парче си ти — каза Сейварден, след като „Мечът на Атагарис“ прекъсна връзката. — На какво ги учат в академията, за бога?

Медиката се обърна да я погледне.

— Пропускам ли нещо, лейтенанта?

— Това е снабдителна капсула на нотайска военна совалка — отговори Сейварден. — Наистина ли не я разпознаваш?

Радчаите обикновено мислят и говорят за Радч като за територия, където живеят само един вид хора и се говори само един език — радчайски. Но вътрешността на една Дайсънова сфера е много голяма. Дори населението ѝ да е било хомогенно и едноезично в началото (а то не е било такова), впоследствие това неизменно подлежи на промяна. Много от корабите и капитаните, противопоставили се на разширяването, предприето от Анаандер, са били нотаи.

— Да — каза медиката. — Не я разпознавам. Не ми прилича на нещо нотайско. Не ми прилича и на снабдителна капсула, откровено казано. Но определено изглежда старо.

— Моята къща е нотайска. Беше. — Къщата на Сейварден беше погълната от друга къща по време на нейния хилядагодишен сън. — Но ние сме били от лоялните. Имахме една стара совалка от войните, стоеше на доковете в Инейс. Идваха хора откъде ли не да я видят. — Споменът явно се бе оказал неочаквано остър и болезнен. Сейварден преглътна, така че внезапното чувство на загуба да не избие в гласа ѝ при следващото изречение. — Как е възможно нотайски кораб да е катастрофирал в Призрачния портал? Нито едно от сраженията не се е водило близо до него.

Корабът им показа изображения на вида совалка, за който говореше Сейварден.

— Да, точно такава е — каза тя. — Покажи ни снабдителната капсула.

Корабът се подчини.

— Има някакъв надпис — каза медиката.

— Не мога да... — Сейварден се намръщи в опит да разчете думите. — Не мога да ги разчета.