Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
Зофел махна за сбогом на двамата офицери.
Джон Блейлок посочи към паркинга.
— Не е ли вече време за едно следобедно питие, полковник? Обичаш ли наливна „Гинес“?
— Разбира се.
— Ако беше казал „не“, щях сериозно да се усъмня в истинската ти самоличност.
— Къде предлагаш да отидем? — попита Дейвид.
— В един долнопробен малък бар в Александрия, а за довечера, ако искаш, ти предлагам обилна вечеря в „Уилърд“, за да поговорим още. Имаш ли някакви планове?
— Всъщност не.
— Добре! Ето ти визитката на бара. Държи го един приятел. Бивш агент. Човек на ЦРУ, с други думи.
— Разбрано.
— Ще се видим там след трийсет минути. Трябва да спра на едно място.
Джон Блейлок се обърна, без да чака потвърждение, и бързо закрачи към колата си. Дейвид погледна визитката, за да запомни адреса, обърна я по навик и с изненада откри малка бележка на гърба:
Полк. Бърд: Останах с впечатлението, че сенаторката наистина ти хареса, когато се обади от Лондон тази сутрин. А, и следващия път, когато ходиш на гости на стар оперативен работник от разузнаването, не го оставяй сам с телефона си. (Ще махна бръмбара в бара.)
Джон Блейлок пиеше втората си халба от най-доброто ирландско пиво. Дейвид го откри в излъсканото от употреба махагоново сепаре в дъното на задимено миниатюрно местенце, което напълно оправдаваше употребата на прилагателното „долнопробен“. Блейлок му махна и изрева на една оскъдно облечена сервитьорка да им донесе още две бири. Тя му прати въздушна целувка и направи реверанс, преди да изпълни поръчката.
— Кажи ми, полковник Бърд, какво научи днес?
Дейвид пусна телефона си на масата пред Джон Блейлок и го посочи, като се усмихваше кисело.
— Блейлок, според мен си нарушил поне пет федерални закона, но… как успя да сложиш подслушвателно устройство, по дяволите?
Джон се усмихна широко.
— Дълъг опит, момчето ми. Когато беше на яхтата ми, ако си спомняш, по едно време отиде в кенефа и ме остави насаме с телефона си почти цяла минута.
— Само толкова ли трябва? — попита Дейвид, докато се настаняваше на един ожулен стол с висока облегалка.
— Е, имаш и точно такъв модел, за който съм подготвен. — Джон взе телефона с една ръка и извади батерията, после бръкна в джоба си и я смени с друга, преди отново да му върне миниатюрния инструмент.
— Бръмбарът е в батерията?
— А ти какво мислеше, че съм развъртял винтчетата и съм запоил няколко жици за шейсет секунди? Ей, добър съм, но не съм магьосник.
Дейвид въздъхна.
— И така, попита какво съм научил. Научих, че не мога да ти обърна гръб дори за минута.
— Не. Научи, че запасняците са много по-подли, отколкото на действащи офицери като теб им се иска да вярват.
— Предполагам.
— Налага се. Носим половината товар, но въпреки това се отнасят с нас като с второразредни граждани. Но старостта и коварството винаги печелят срещу младостта и ентусиазма. Девизът на запасняците.
— Добре, вече ще знам.
— Разкажи ми за развода си, Дейвид.
— Разводът ми?
— Да видим сега. — Полковник Блейлок вдигна очи към тавана, сякаш досието на Дейвид Бърд беше написано на гредите. — През 1985 година в Мемфис си се оженил за Кати Ан с моминско име Люис, естествена блондинка с изумителна фигура, чийто баща е адвокат и два пъти е бил конгресмен от щата Тенеси, а майка й е педиатър в болницата „Баптист Мемориал“, където между другото е починал Елвис. Самата Кати е завършила колежа „Оул Мис“, випуск 1984, и сте се запознали по време на един мач на Военновъздушната академия срещу колежа, в което са ви утрепали от бой.
— Откъде…
— Ти си завършил Военновъздушната академия, разбира се, при това с отличие и нито един случай на нежелана бременност в района, за който да знаем, макар че през първата си година доста си се разтревожил за едно момиченце на име Люси от Колорадо Спрингс. Бил си първи по успех в авиошколата във Ванс, випуск 85/01, и си избрал назначение като пилот на F-15 в Состерберг, Холандия. Но първо, разбира се, си изтичал до Мемфис и си направил Кати Ан своя законна съпруга, въпреки че, така или иначе, сте живели на съпружески начала в твоите отпуски, а да не говорим, че вече сте били сключили тайно граждански брак през 1984 година, за който майка й още не е уведомена. Това означава, че почиташ традициите, което е добре.