Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
На 20 декември 1917 г., няколко седмици след като болшевиките поемат контрола над Русия, В. И. Ленин издава декрет за образуване на ЧК — организация с полицейски и разузнавателни функции, създадена за защита на революцията. Поначало ЧК е комплектувана основно от моряци от Балтийския флот, които са своего рода бойният авангард на болшевиките. Начело на ЧК Ленин решава да постави един от най-близките си сътрудници — болшевишкия агитатор ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ, който произхожда от полско дворянско семейство. През октомври 1917 г. Дзержински е комендант на болшевишкия щаб и отговаря за личната охрана и сигурност на Ленин и на другите водачи на революцията.
Пред ЧК са поставени 3 основни задачи:
1. Да разследва и да ликвидира всички опити или действия, свързани с контрареволюция или саботаж в цяла Русия независимо откъде идват.
2. Да предава на революционния трибунал всички саботьори и контрареволюционери от цяла Русия.
3. Да извършва само предварително разследване, необходимо за приемане на превантивни мерки. Интересното е, че на ЧК никой не е възлагал пълномощия за изпълнение на смъртни присъди. И въпреки това през цялото време на Гражданската война в Русия (1917–1920) чекистите екзекутират немалко хора. След първия удар, нанесен на левичарите на 24 февруари 1918 г., в ЧК са образувани т.нар. тройки (тричленни съдебни комисии, които произнасят смъртни присъди). Те много скоро си спечелват печалната слава на екзекутори, които се държат така, сякаш са над закона. Първите екзекуции са извършени в Петроград (по-късно Ленинград, сега Санкт Петербург) в Петропавловската крепост. Тази сграда от 1703 г. е известна като „скотобойна“.
Жестокостите на Гражданската война, разпрострели се по цяла Русия, стават още по-жестоки, след като на 5 септември 1918 г. излиза известният Декрет за „червения терор“. С декрета се узаконява създаването на концентрационните лагери. В него се говори за необходимостта от разстрел на всички, които по един или друг начин са свързани с контрареволюцията. След 12 дни ЧК получава и пълномощия да осъжда и да екзекутира, без обвинените да бъдат предавани на трибунала. Дзержински не без гордост отбелязва, че между ареста и произнасянето на присъдата минават не повече от 24 часа. „Осъдените“ контрареволюционери скоро стават толкова много, че обикновените разстрели с револвери и винтовки се оказват неефективни. Тогава Дзержински заповядва изпълняващите смъртните присъди да бъдат въоръжени с картечници, но и това не помага. В Петроград осъдените са толкова много, че по едно време започват да ги завързват по двама гръб в гръб, да ги товарят нощем на баржи, да ги откарват във Финския залив, зад Толбухинския фар, и да ги потопяват. При западен вятър труповете се връщали в кронщатското пристанище.
Жестокостта на ЧК в революционния период е описана ярко в спомените на супершпионина СИДНИ РАЙЛИ — ревностен антиболшевишки агент и организатор на контрареволюционни операции в Русия:
Нападенията на ЧК се извършваха с безсърдечие и бруталност, напълно необясними за цивилизован човек. Веднъж живеещите в един апартамент от ужас не успяват да махнат веригата на вратата и войник от червените хвърля граната през процепа. На друго място няма отговор при почукването. Този път жертвата е възрастна дама, прикована на легло след инсулт, получен, след като съпругът й е бил убит пред очите й по време на кланетата предната година. В жилището няма никой друг. Един войник от червените губи търпение да чака и хвърля граната към вратата. Бомбата избухва и убива или ранява петима войници. Останалите се връщат същата нощ и убиват за „назидание“ по особено жесток начин прикованата на легло жена.
Месец след създаването на ЧК персоналът е 23 души. Две години по-късно сътрудниците са най-малко 37 000. В средата на 1921 г. цивилните в ЧК са 31 000, а войските за вътрешна сигурност — 137 000, граничните войски — 94 000 — общо над четвърт милион. (По някои преценки броят им е много по-голям.)
През март 1920 г. ЧК получава още по-големи пълномощия: вече има право да изпраща „подозираните“ в трудови лагери за срок до 5 години по административен ред, ако в хода на следствието не са събрани „достатъчно улики за предаването им в съда“.
Оперативните отряди на ЧК устройват масов „лов“ на граждани за създадените „принудителни групи“ за работа по укрепления и други военни обекти в края на Първата световна война. (Войната с Германия продължава до 1918 г., когато болшевиките подписват с тях сепаративен мир в замяна на значителни териториални отстъпки, което фактически означава капитулация.) По-късно, по време на Гражданската война, ЧК използва тази практика за строителство на позициите на Червената армия, която се сражава с белогвардейците и чуждестранните им съюзници.