Сфинксът

Когато се върнах във вилата, заварих Ибрахим да размахва оживено един много стар пистолет, като едновременно с това се караше на новия пазач на арабски и го наричаше с обидни думи. Зад тях се виждаше счупеният прозорец на кухнята. В момента, в който ме видя, Ибрахим застина на място.

— Господин Оливър, трябва да кажете на това мързеливо псе, което се прави на пазач, че не може да спи, докато е на пост. Иначе всички ще бъдем избити в съня си! Слава на Аллаха, този път нищо не е било откраднато от вилата. Следващият път обаче може и да не сме такива късметлии. Моля ви се, вие имате авторитет.

При тези думи Ибрахим ме поведе към пазача, който ме гледаше глупаво. Разпитах човека и от него разбрах, че някой е влизал във вилата, докато Ибрахим е бил в джамията. Пазачът, който наистина е спял по това време, се е събудил от шума на счупеното стъкло и е подгонил един младеж. Опитах се да получа по-подробно описание на младежа, но се свечерявало и пазачът не успял да види лицето му. Но беше сигурен, че е бил въоръжен. Значи не е бил обикновен крадец. Загледах се във високата желязна порта и се почудих как крадецът е успял да се прехвърли през нея, като се има предвид, че най-отгоре на портата имаше остри шипове. Зидът около двора без съмнение беше прекалено висок и никой не можеше да се покатери по него. През ума ми мина абсурдната мисъл, че може да е прелетял над оградата. Отхвърлих я моментално, ужасих се от собствената си психическа нестабилност. Въпреки това вече нямах никакво чувство за сигурност между тези четири стени. В този момент твърдо реших да се махна от Египет, преди преследвачите ми да са се добрали до мен или преди напълно да съм изгубил ума си.

Веднага щом останалите се прибраха в къщата, отидох в задния двор и проверих астрариума. Мястото, където го бях заровил, си беше все същото, никой не се беше опитвал да копае наоколо, но вече и дума не можеше да става да го оставя там.

Прекарах следващия ден в организиране на пътуването си до Лондон. Бях зает с опаковането на багажа си и нямах време да мисля, че оставям тук гроба на Изабела. Имах чувството, че по този начин я изоставям, но трябваше непременно да отида при Гарет. Телефонното позвъняване до офиса на господин Фартайм ме разтревожи силно, освен това се боях, че брат ми отново е изпадал в зависимост от наркотиците. Изведнъж ми хрумна нещо. Може би Изабела беше споделила доста неща с Гарет, когато го бе накарала да нарисува астрариума. Прекосих стаята и извадих листа, скрит в дъното на шкафа с книги. Ако не друго, то поне той можеше да разгадае шифъра. Винаги се бе справял отлично с подобни загадки. Прибрах рисунката му в един от страничните джобове на раницата си.

Вечерта седнах на леглото, държах писмото на Изабела. Гледах почерка й и пред очите ми изплуваха различни спомени — Изабела и брат ми крещят от възторг по време на футболен мач, Изабела чете доклад пред Кралското археологическо дружество в Лондон, Изабела танцува в апартамента ни като луда под звуците на „Ролинг Стоунс“.