Фламандският майстор

Мина автобус и скри колата от очите й. Менчу забеляза, че тя е неспокойна.

— Да не би нещо да не е наред?

Хулия поклати смутено глава. След автобуса се движеше снабдителски микробус, който спря на светофара, и тя не можеше да види дали колата е още на мястото си или не. Но нали я беше видяла. Беше форд.

— Какво става?

Менчу гледаше неразбиращо ту към нея, ту към улицата. Хулия усети странна празнота в стомаха си, неприятно чувство, което бе опознала добре през последните няколко дни. Стоеше напълно неподвижна и се съсредоточаваше, като че ли очите й биха могли само с помощта на волята да проникнат през микробуса до колата. Син форд.

Хулия се страхуваше. Чувстваше как страхът пълзи нежно по тялото й, пулсира в китките и слепоочията й. В края на краищата, беше напълно възможно някой да я следи. Възможно бе дори да са я следили с дни, още откакто тя и Алваро… Син форд с тъмни стъкла.

Тогава си спомни: същата кола бе паркирана на втора линия срещу офиса на куриерската служба, и бе преминала на червено след тях през онази дъждовна утрин. Защо да не е същата?

— Хулия — сега Менчу беше искрено разтревожена. — Съвсем си пребледняла.

Микробусът все още чакаше зелена светлина. Може пък да беше обикновено съвпадение. Светът беше пълен със сини коли с тъмни стъкла. Хулия направи една крачка към вратата на галерията и пъхна ръка в чантата, която носеше през рамо. Алваро в банята, крановете са отворени и водата плющи по лицето му. Тя започна да рови в чантата, прехвърляйки цигари, запалка, пудриера. Напипа дръжката на деринджъра с тържествуващо облекчение и остра омраза към онази кола, все още скрита от микробуса, въплъщение на сянката на страха. „Копеле — каза си тя, а ръката в чантата, която стискаше оръжието, затрепери от страх и ярост едновременно. — Който и да си, копеле такова, и въпреки че черните са на ход, сега ще те науча как се играе шах.“ После, за най-голямо учудване на Менчу, излезе на улицата. Беше стиснала здраво зъби, и не изпускаше от поглед микробуса, зад който се криеше колата. Мина между други две коли, паркирани на тротоара, тъкмо когато светна зелено. Шмугна се пред бронята на една кола, без да обръща внимание на клаксона, който прозвуча зад гърба й, и от нетърпение насмалко не извади деринджъра. Стигна, обвита в бензинови изпарения, до отсрещния тротоар, тъкмо навреме, за да види как един син форд с тъмни стъкла и номер, свършващ с буквите ТН, изчезна някъде напред.