Черният квадрат

Ерих Карлович Абрикосов, четиридесет и пет годишният началник на ОБРСС, седеше в кабинета си на „Петровка“ и разговаряше по телефона. Гречаник и аз търпеливо го чакахме да свърши, за да обсъдим плана за предстоящите операции по делото на Соя-Серко, както и по някои други дела, очертаващи се от показанията на Волин, когото Меркулов предаде на обересесовците.

Всички на „Петровка“ знаеха, че младият генерал–майор е страхотен женкар. Той често не нощуваше в дома си под предлог, че участва в опасни операции. Току–що си беше гукал с някаква гургуличка, предумвайки я да пренощуват извън града в една от правителствените вили. В момента разговаряше с жена си, като притискаше с рамо слушалката до ухото си и преглеждаше разни книжа с агентурнооперативен характер. Едва след пет минути генералската съпруга стигна до края на филма.

— Да-да, Нинусенка, страшно, страшно интересно… Не, скъпа, не ме чакай за вечеря, тая нощ ми предстои извънредно отговорна операция извън града.

Най-после Абрикосов се обърна към нас.

— Снощи е имало стрелба. В ресторанта на „Берлин“. Разбойниците пак не са си поделили нещо. Убит е Юра Леонович, много важна птица! Аз отдавна го дебна! И отдаавна щях да го пипна, ако не бяха „колегите“12! Но ние все пак ще се заемем с Юрочка! Не успяхме да се докопаме до живия — ще се докопаме до мъртвия! Вече окошарих десетина от неговите хора, ония, дето му пласират кърпите и купуват картини за него. В Бутирка бързо ще си развържат езика, ще ми кажат кой дърпа конците на Юра, с кого е правил заварките… А вие, другари прокурори, надявам се, ще заловите заедно с КГБ човека, който го е опукал и е имал с него сметки за уреждане…

Измънках нещо нечленоразделно и запалих цигара. А Абрикосов продължи разгорещено своя монолог, очевидно имаше актьорски дарби:

— Беше много хитър и предпазлив. Вечно вадеше кестените от огъня с чужди ръце. Ама тоя път си намери майстора — свраката хвърка от колец на колец, па се надене!

Ерих Карлович се фръцна на излъсканите си до блясък ботуши и подрънквайки с шпори (за какъв дявол са му шпори на един обересесовски генерал?!), мина по дебелия персийски килим, конфискуван при обиска у директора на магазин „Таджикистан“, отключи сейфа, извади отвътре платнена торба и подхващайки я ловко за долните ъгълчета, я обърна. На масата се изсипа като от рога на изобилието, преливайки с всички цветове на дъгата, нещо фантастично.

— Е, другари офицери, дайте да видим има ли тука някои джунджурийки от колекцията на Соя-Серко.