Отвъд Тъмния портал [bg] [ЛП]

Той се озъби, а гласът му се снижи от яд. Очите на Дентарг се разшириха.

— Лицето ти… — прошепна той и отстъпи пред страха и шока, които го завладяха. — Черепът…!

След миг Нер’зул усети как гневът го напуска. Той се присегна и докосна белия череп, изрисуван на лицето си — стори му се същият както винаги.

— Тези човеци имат магьосници — каза той с по-спокоен глас. — Някой трябва да ги спре, някой, който притежава достатъчно сила да го направи. Някой, на когото мога да се доверя!

Той пристъпи напред и положи ръка върху рамото на огъра. Дентарг отстъпи назад и Нер’зул свали ръка.

— Този някой трябва да си ти.

Дентарг сведе поглед към Горфийнд.

— Защо той не остане?

— Аз познавам порталите и рифтовете много по-добре от теб — отвърна рицарят на смъртта. — Нер’зул се нуждае от мен за ритуала, но пък мога и да остана и да покажа едно-друго на тия човеци.

Дребните очички на Дентарг се насочиха отново към Нер’зул.

— Няма да имам нужда от него — каза Нер’зул с благ, почти оправдателен тон. — И макар да искам да те взема с мен, ти би ми помогнал много повече, ако останеш и подкрепиш Каргат с магическите си умения.

Огърът най-накрая кимна.

— Ще направя така, както заповядаш, господарю. Ще спра човешките магьосници. И ако оцелеем, ще дойдем при вас в Черния храм.

В гласа му ясно отекна желанието му да види това място и да пристъпи в залите му.

— Добре — Нер’зул кимна и се обърна настрани. И двамата знаеха, че шансовете на Дентарг са извънредно малки. — Ще оставя черните дракони тук, за да ви помагат в битката. Сега иди и организирай действията си с Каргат.

С крайчеца на окото си той видя как Дентарг кимна и се заслуша в тежките му стъпки към изхода. Щом гръмовните му стъпки замряха, Нер’зул се обърна отново към Килрог и Горфийнд.

— Съберете воините и рицарите си — заповяда им той. — Тръгваме веднага.

След по-малко от час Нер’зул седеше на гърба на вълк и напускаше цитаделата Хелфайър, наобиколен от Килрог и воините му, докато Горфийнд и неговите рицари на смъртта проверяваха пътя напред. Зад тях Каргат Блейдфист и орките му ги изпращаха с викове от стените на цитаделата, крещейки името на Нер’зул. Военачалникът на Ордата постави една ръка върху торбичката си, за да се увери, че свитъкът е там, зарови другата си ръка в гъстата козина на вълка и продължи напред.

И повече не се обърна.