Кървава разходка [bg]

— Преди вие да постъпите там.

— Кой е той? Как се казва?

— Уендъл Пели.

— Не съм чувала за него — каза тя. — Какво, да не би да е заподозрян във връзка с убийството на Клеър?

— Не — отвърна Майлоу. — Все още не. Но се старая да не пропускам нито една възможност. Всичко, което успеете да разберете за Пели, ще бъде от полза. Като например дали той и Пийк не са били във връзка един с друг.

— Мога да се опитам… докато все още съм в „Старкуедър“.

— Още две седмици.

— Да, но ако има нещо, което мислите, че бих могла… Да не би да казвате, че онези думи на Пийк се отнасят до Пели? Че Пели е общувал с Пийк? Че му е изпращал съобщения и че Пийк ги е повторил по някакъв начин пред мен?

— Бих желал да знам достатъчно, за да мога да теоретизирам, Хейди. Но засега просто оглеждам всичко едно по едно.

— Добре… Ще направя каквото мога.

Здраво подръпване на конската опашка. С разтревожен израз тя отвори вратата. Майлоу и аз я съпроводихме по стълбите до улицата. Колата й беше паркирана до тротоара, наполовина осветен от уличната лампа. Стар, износен „Крайслер“. На един червен стикер се четеше: „Алпинистите естествено стигат високо!“

Майлоу попита:

— Коя е най-високата планина, която сте изкачвали?

— Повече се катеря по стени, отколкото по планините. Отвесни повърхности, колкото са по-отвесни, толкова по-добре. — Тя се засмя. — Обещавате ли, че няма да кажете на никого? Най-хубаво ми беше на едно място, което не бе съвсем законно. Електростанцията край границата с Невада. Качихме се в три сутринта, после скочихме с парашути.

— Адреналинът се повишава! — каза Майлоу.

— О, да!

Тя се засмя, качи се в крайслера и потегли.

— Вече имаш и алпинистка в екипа — казах аз. — Мисля, че си е намерила нов източник за доставка на адреналин.

— Малко е екзалтирана, нали? Но поне е човек, готов да сътрудничи… И така, какво мислиш за последния монолог на Пийк?

— Ако в него има някакво дълбоко психологическо значение, то ми се изплъзва.

— Пъфа-пъфа, бум-бум! — Той се засмя. — Говори за локомотиви!

Върнахме се в помещението на отдела за кражби и убийства. Върху бюрото на Майлоу се набиваше на очи една кутия с храна за вкъщи от „Дънкин Донът“.

— Трябва ли да се прибираш при Робин?

— Казах й, че може да позакъснея.

Той започна да оглежда бележките, които си бе водил в стаята за разпити.

— Хейди — каза той. — Нашето малко планинско момиче! Най-лошото е, че всичко онова, което ни поднася, вероятно не струва пукната пара… „Пъфа-пъфа, бум-бум!“ Какво ли ще е следващото? Пийк чете подбрани откъси от доктор Суус17? — Майлоу разтърка очите си, събра някакви книжа и приглади с палци краищата им. — Мислиш ли, че сбъркахме? — попита той. — Това, че я помолихме да провери за Пели?

— Не, стига да не се разприказва за това.