Доктор Смърт [bg]

— Бърк — казах аз. — Защо името ми звучи познато?

— Не зная, по дяволите! Приближавам се към етапа, на който всичко ще ми се струва познато.

Препрочетох статията. Нещо изплува в паметта ми.

— Къде са материалите, които свалих от интернет?

Той отвори едно чекмедже, потършува вътре и извади още листове, сред които бяха и разпечатките ми. Убедих се, че съм на прав път.

— Ето. Друг случай в щата Ню Йорк. Рочестър. Роджър Шарвеньо, квалифицираният помощник от отделението за респираторни заболявания, който първо признал, че е умъртвявал пациенти, а после се отрекъл от показанията си. След няколко месеца заявил, че е бил под влиянието на някакъв доктор Бърк, когото никога не бил виждал. Никой не е взел това твърдение на сериозно, сигурно защото тактиката на Шарвеньо да признава, а после да отрича, е накарала всички да решат, че си измисля. Но този доктор Бърк се е подвизавал в Бъфало, на стотина километра разстояние. Обвинен е в опит за отравяне, а Шарвеньо е умрял от свръхдоза.

Майло въздъхна.

— Добре — каза той, — предавам се. Ще се срещна със специален агент Фъско. Искаш ли да дойдеш?

— Ако е скоро — отвърнах. — Имам уговорка за четири.

— Уговорка за какво?

— Това, за което съм учил.

— О, да, разбира се, от време на време работиш и с пациенти, а?

Набра номера на Фъско, посочен във факса, свърза се и изслуша отговора.

— Залисано съобщение — каза Майло. — Специално за мен — ако желая, да се срещнем в „Мортс Дели“ на „Уилшър“ и „Уелсли“ в Санта Моника. Щял съм да го позная по вратовръзката.

— В колко часа?

— Не уточнява. Знаел е, че ще се обадя, когато получа факса, и е убеден, че ще отида. Обичам да играя по чужда свирка.

Облече сакото си.

— В коя тоналност? — попитах.

— Ре минор. Прави ме на глупак. Но защо да не отскоча, не е далеч от онези бордеи във Венис. Идваш ли?

— С моята кола.

— Разбира се — промърмори той. — Така се започва. Какъв е следващият ти каприз?