13-те светини [bg]

По стълбите се чуха меки стъпки и полицаите спряха пред апартамента. Сара приближи устата си до ухото на Оуен, като почти докосваше кожата му с устни.

— Този се казва комисар Фулър, а жената е сержант Хийт.

Двамата наблюдаваха отгоре как мъжът извади ключ и внимателно го пъхна в патрона. След това, като държеше ключа с двете си ръце, той го завъртя безкрайно внимателно, като се постара да не издаде нито звук. След това комисарят отвори вратата и полицаите влязоха вътре.

— Давай! — прошепна Сара. Хвана ръката на Оуен, дръпна го надолу по стълбите и те се промъкнаха край вратата на апартамента. Чуваха гласовете отвътре. Жената тъкмо казваше:

— В леглото някой е спал, освен това в сушилнята се сушат два комплекта чинии. Чайникът е все още топъл.

— Да вървим! Не са отишли далече.

Очите на Сара се разшириха от ужас, тя се заоглежда отчаяно… след което Оуен дръпна вратата, затвори я и завъртя ключа. Скоро чуха зад гърба си как полицаите думкат по вратата.

— Какво ще правим сега? — попита Оуен, след като завиха зад ъгъла. — Ще ни търсят всички полицаи в страната — всички до един. Те със сигурност си мислят, че сме виновни.

— Не използвай множествено число като кралските особи. Само аз съм виновна — ти си просто една невинна жертва. — Сара поклати глава. — Аз не знам какво да правя. Чакай да помисля. Трябва малко да помисля. — Тя бръкна в торбата да нагласи меча, който стърчеше отгоре. Съвсем лека искра статично електричество пробяга между метала и връхчетата на пръстите й.

И изведнъж почувства увереност. Изправи се и посочи с ръка надолу, към пътя.

— Първо трябва да си купим нови дрехи. Сигурна съм, че полицаите в апартамента са ни видели през прозореца, така че със сигурност знаят как сме облечени. — Тя прокара пръсти през дългата си разбъркана рижа коса. — А аз ще се подстрижа. След това ще отидем при Бриджит Дейвис. Трябва да я предупредим.

— Да се надяваме, че не сме закъснели — измърмори Оуен.