Вековен дъжд [bg]

— Добре — каза Флойд. — Официално съм впечатлен. Считай, че следващия път, когато се отвори място, си повишен.

— Много смешно, Флойд, като се вземе предвид, че съм единственият ти служител. Признавам, че аз също бях малко впечатлен от себе си. Но по-интересното е, че радиото пак не улови никоя от обичайните станции.

— Значи е счупено.

— Не съвсем. Настроих го на дължината, която беше отбелязал при първото ни идване, след което внимателно започнах да прослушвам честотите около нея. В крайна сметка попаднах на сигнал. Беше слаб, но това може да се дължи на факта, че радиото е пострадало далеч повече, отколкото се вижда на пръв поглед. После преместих стрелката по цялата скала, но това бе единственото, което открих: една-единствена станция.

— И какво излъчваше?

— Шумове, Флойд, точно както очаквахме. Къси и дълги тонове, като морзов код.

— Надявам се да си ги записал.

— Постарах се. Скоро ми стана ясно, че започват да се повтарят… с минута или там някъде между края и началото на следващата емисия. Опитах се да надраскам поредицата от тонове, но не успях да ги запиша докрай, преди станцията да спре да предава.

— Значи са престанали окончателно?

— По всичко изглежда, че е така. По някакъв късмет съм се натъкнал на края на предаването.

— Добре. Виж какво друго можеш да направиш там, без да засилваш излишно подозренията на Бланшар.

— Мислиш ли, че е нещо значимо?

— Може би — каза Флойд. — Грета се натъкна на други интересни неща в документите. — Той си погледна часовника. — Колко време още ти трябва?

— Ще приключа някъде около четири. Според мен е повече от достатъчно.

— Добре. Ще се срещнем там. Искам да задам на наемателите няколко допълнителни въпроса. Междувременно не разгласявай какво си открил.

Кюстин понижи глас:

— Все някога ще трябва да му кажем.

— Зная — отговори Флойд, — но нека първо се уверим, че имаме ясна представа с какво се е занимавала.

Той остави слушалката, предизвиквайки поредния смразяващ поглед от страна на келнера. Върна се при масата, където бе оставил Грета, щракна с пръсти на друг келнер и уреди сметката, оставяйки скромен бакшиш.

— Ще те откарам обратно до къщата на леля ти — каза той.

Грета взе ръкавиците си:

— Кюстин каза ли нещо интересно?

— Мисля, че току-що си заработи коледната премия.

Двамата се върнаха при матиса. Флойд изтръгна един политически памфлет изпод чистачката и закара Грета обратно до Монпарнас, като по пътя спряха само за да напазаруват в една бакалия.

— Предай поздравите ми на Маргьорит — каза той, докато Грета излизаше от колата.

— Ще го направя.

— Иска ми се да те видя пак. Как ти звучи за тази вечер?

Тя се пресегна за торбата с покупките.