Невинност [bg]

— А с него какво е станало? — попита Салазар и посочи Уомак.

— Трябваше да го укротя — отвърна Галоуей. — Имаше нож. Счупих му ръцете.

— И двете ли?

Надзирателят изгледа предизвикателно Салазар, без да отговори. Салвадорецът беше достатъчно умен да не пита повече.

— Добре. Закарай го ето там. — Салазар посочи една кушетка в другия край на стаята. — Първо ще спра кървенето от прободната рана, после ще го погледна.

Закара пострадалия с раната до другия край на помещението. Извади ножица и сряза оранжевата риза на мъжа. Нагласи лампата отгоре към раната, сложи си ръкавици и взе марли да почисти кръвта. Беше се концентрирал върху пациента, когато долови някакво движение наблизо.

— По дяволите! Не! Махай се! — изкрещя другият пациент.

Салазар бързо отиде там и погледна зад завесата.

— Какво става тук? — попита.

— Приковавам го с белезници към леглото — отвърна Галоуей.

— Майната ти! Боли! — викаше затворникът.

Салазар, с кръвта на Джеферсън по ръкавиците, се наведе да погледне ръцете на пострадалия. По местата, където беше ударен, имаше пурпурни кръвонасядания. Нямаше признаци за изкълчвания, но предвид силната болка най-вероятно раменните кости бяха счупени.

— Прикови му глезените — каза Салазар.

— Гледай си работата — отговори Галоуей.

— Полицай — опита се да го убеди Салазар. — Според теб ще може ли да отиде той далеч?

Галоуей първо реагира гневно. После се усмихна налудничаво.

— Добре — каза. — Щом го искаш, твой е. — Сложи верига на глезените на пациента и го прикова към долната част на носилката. После погледна към другия пазач, който стоеше до вратата на лазарета. — Хайде, Дан, да отидем да пием кафе. — А на Салазар каза: — Сега оставаш сам, задник.

Пазачите напуснаха лазарета и Салазар чу как вратата се заключи след тях. Беше доволен, че Галоуей си е тръгнал. Човек не можеше да предугади на какво е способен този луд с пациентите. Салазар погледна към мъжа на носилката.

— Трябва да спра кървенето на мъжа, когото си наръгал — каза. — После ще се върна и ще погледна ръцете ти.

Уомак кимна.

— Благодаря.

Салазар се върна при първия си пациент и продължи да почиства раната. Натисна с пръсти корема и разтвори раната.

— Малко ще заболи — каза. — Бих ти сложил болкоуспокояващи, но не ми дават ключа от шкафа.

Джеферсън изръмжа от болка и стисна зъби. Салазар се наведе да огледа по-добре, с пръсти опипа плътта на ярката светлина.

— Дълбока е — отбеляза. — Но не са засегнати вътрешните органи. — Махна ръцете си и Джеферсън леко се отпусна. — Когато се върнат лекарите, вероятно ще ти направят изследвания, но ще се оправиш.

Раненият му се усмихна.

— Благодаря, док. Значи имам късмет, а?

Салазар свали изцапаните с кръв ръкавици и ги хвърли в коша. Потупа Джеферсън по рамото.

— Сега трябва да погледна другия.

Той се обърна, за да отиде при другия пациент, но се спря рязко. Пациентът стоеше право пред него, беше въодушевен и се усмихваше, стиснал в ръката алуминиева тръба, която беше извадил от носилката. Самата носилка продължаваше да е прикована към глезена му и да се влачи след него.