Пророчеството [bg]

А това, поне доколкото зависеше от Слейтър, бе само началото. Милиони бяха повярвали буквално в неизбежността на предсказаните събития. Милиони всъщност искаха те да се случат. Ако такава беше волята Божия, ако сбъдването на въпросното пророчество означаваше война — какво пък, казваха си те, да бъде война. Струваше си светът да бъде потопен в хаос и мрак, за да може Бог да им се яви и да ги спаси от тяхното сиво, скучно, непосилно мизерно ежедневие и да потвърди пред тях — ако бе останала и сянка на съмнение в умовете им — че всичко в крайна сметка е истина и че душите им си струва да бъдат спасени.

Ала преди да дойдеше време за Божията намеса, трябваше да се мине през един мрачен период на ужасни страдания, които дори и най-вярващите трябваше да понесат. Всичките тези милиони хора имаха нужда от лидер, когото да следват през този период на мъка и тегоба. Някаква митична фигура като Моисей, която да поведе богоизбрания народ към слава и подвизи.

Слейтър наблюдаваше шефа си и се питаше: Ричмънд и Моисей? Самата мисъл го караше да се усмихва. Но като поглеждаше към озарените лица на тълпата, започваше да вярва, че всичко е възможно. Ако Ричмънд успееше някак да се добере до Белия дом, заслугата щеше да бъде изцяло негова; той — Ървинг Слейтър — щеше да бъде сивият кардинал, човекът с реалната власт.

Но за да стане това, трябваше да се извърши нещо невероятно, нещо, което той дори не смееше да назове на глас. Да се случат определени събития, които да бъдат предизвикани. За тази цел Слейтър се нуждаеше от помощ. От много помощ.

И той я откри малко по-късно, когато на едно от светските събития на Ричмънд се запозна с някакъв фанатичен привърженик на библейското предсказание за края на света. Такива не бяха рядкост, той ги срещаше под път и над път. Но особеното в случая бе, че въпросният господин работеше в Централното разузнавателно управление на Съединените щати. И то не като прост служител, а на доста висока длъжност. Слейтър бе приятно изненадан, когато човекът му разкри, че дълбоко в средите на американското разузнаване има едно твърдо ядро от последователи на учението за края на света.

Изведнъж налудничавата идея на Слейтър се приближи с един гигантски скок към своята реализация. С връзките на своя нов приятел той започна да изгражда мрежа от агенти. Повечето убедено изповядваха библейските пророчества за края на света, докато други — като специален агент Джоунс от ЦРУ — се интересуваха повече от обещаната власт и от парите, които Слейтър бе в състояние да изстиска от фондацията на Ричмънд за финансиране на бързо разрастващото се начинание. Около това ядро бяха привлечени в периферни роли известен брой по-нискостоящи агенти, които изпълняваха заповедите на своите началници, макар да имаха точно толкова представа за смисъла на начинанието, колкото и нищо неподозиращият Бъд Ричмънд, който незнайно за себе си се бе озовал в главната роля.