Не заспивай [bg]

Тя премигна при последните му думи.

— Правя го, защото ме е страх, а не защото съм смела.

— Постъпвате правилно. Така ми помагате да открия истината.

Тя го погледна обнадеждено.

Гърни се усмихна добронамерено.

— Човекът, който препоръча доктор Хамънд…

— Не знам кой го препоръча! — прекъсна го тя. — Наистина не знам. Нямам представа изобщо за какво беше онова обаждане!

Замълча и се втренчи в сребърния звънец по средата на масата.

Обаждане ли? Какво обаждане? Гърни се облегна назад и зачака. Имаше усещането, че тя се опитва да събере кураж, за да му каже, и че търпението му в крайна сметка ще бъде възнаградено.

След дълго колебание тя продължи:

— Знам само, че Стиви получи обаждане от някого, а когато го попитах кой беше, само се сопна и каза, че никой не е. Което пък е глупаво, защото разговорът продължи много дълго. Казах му, че не може да е бил никой, а и защо ми говори така? Тогава замълча. Но по-късно почна да приказва за някакъв специален доктор, който щял да му помогне да откаже цигарите.

— Тогава направихте връзката и се досетихте, че онзи, който му се е обадил, му е казал за Хамънд?

— Да. Точно така. Изглеждаше очевидно. Затова го попитах. Попитах го направо: „Онзи ли ти каза?“

— Какво отговори?

— Само поклати глава, като че ли искаше да отрече. После се изнерви — не да се ядоса, просто стана нервен — и каза, че няма значение кой му е казал за доктора, просто трябвало да отиде. И че не съм имала право да го питам такива неща.

По погледа на Анджела личеше, че се опитва да прецени още колко подробности да му сподели.

— И тогава вие какво казахте? — настоя той.

— Казах му поне да ми каже кой се обади.

— Какво отговори?

— Отначало нищо. Стиви можеше да бъде голям инат, когато реши. Но аз настоявах, защото се държеше адски странно. Накрая каза, че е бил някакъв негов познат от далечното минало, че името му нищо нямало да ми говори, че било някакво хлапе, с което навремето заедно ходили на лагер.

— Изобщо нищо друго ли не каза за него? Опитайте се да си спомните.

— Не, нищо…

Анджела хапеше още по-силно устните си и седеше втренчена в звънеца е изражение, което предвещаваше пристъп на паника.

— Успокойте се, Анджела, всичко е наред. Няма да позволя да ви се случи нищо лошо. Спомнете си какво говорихме по телефона.

Тя премигна озадачено.

— Спомнете си какво ви казах за страха. Понякога се налага да направим нещо, което ни е страх да направим, за да се предпазим от по-голяма опасност. Виждам, че ви е страх да говорите за това, но ако ми кажете всичко, което знаете, всичко, което Стиви е казал, така ще се предпазите по-добре. Защото колкото повече неща знам, толкова по-качествено ще мога да ви защитя.

Тя затвори очи и каза, сякаш насила изричаше думите:

— Добре, работата е там, че после се случи нещо много странно. Вечерта, когато приказвахме за телефонното обаждане, той се преструваше, че не е важно, просто един обикновен разговор и няма смисъл да се интересувам.