Монетата [bg]

На Кърк изведнъж му хрумна смразяваща мисъл. Дженифър знаеше къде да го намери. Самолетът в Кент, колата и дрехите в Довил. Всичко беше организирано бързо и безупречно. Удобно. Беше ли прав Арчи? А той — не пропускаше ли нещо?

— Какво ще стане, ако след няколко седмици свидетелите се изпарят, вместо да подкрепят историята ти? — с безмилостен язвителен тон продължи Арчи. — Ами ако Кларк се появи отново и тя вече не е с теб, за да ти помогне, както е обещала? Или ако някой убиец от ЦРУ се опита да ти пръсне черепа, за да приключат с теб? — Пак погледна екранчетата на телефоните си.

— Имаш ли други предложения? — попита Том и доизпи водката.

— Да. Веднага да станеш от масата, да рискуваш и да избягаш. Поне ще ги видиш, че те преследват, вместо да те наръгат в гърба хора, на които мислиш, че можеш да имаш доверие. Правил си го.

— Тогава беше различно. Имах какво да разменя с французите. ЦРУ помислиха, че съм мъртъв, и престанаха да ме търсят. Номерът минава само веднъж.

— Мога да ти помогна. — Арчи направо му се молеше, вкопчил пръсти в масата. — Изпълни поръчката. Вземи другото яйце. Уредил съм всичко в Амстердам. С парите от удара ще се установиш другаде. И аз смятам да сменя пейзажа. Може да заминем заедно. Хонконг? Буенос Айрес? Ти избираш.

— За това ли е всичко? Заради проклетата поръчка? Някога мислиш ли за нещо друго, освен за пари?

— Мисля как да остана жив. И ти трябва да помислиш за това. Най-късно до утре ще ти приготвя екипировката. Яйцето е в частна колекция. Онази, която гледахме преди няколко години, когато отмениха поръчката. Максимум двама-трима пазачи. Фасулска работа. — Арчи щракна с пръсти, за да наблегне на думите си. Единият му телефон иззвъня и той го грабна. — Да… Кажи му от мен, че е…

Том изтръгна телефона от ръката му и го пусна в почти недокоснатата му бира.

— Не ме ли чу? Казах — не. Няма да го направя. — Кърк заплашително вдигна пръст. Арчи ядосано извади телефона от чашата си и го избърса със салфетка. Екранът беше угаснал.

— Чуваш ли се какво говориш? Вярваш на хората, които преди десет години те предадоха. И на всичко отгоре няма да изпълниш поръчката и Касий също ще те подгони. Това е не само лош избор, а проклето самоубийство. Ако свършиш работата, поне ще трябва да се тревожиш само за ченгетата. А и двамата знаем, че можеш да се справиш с тях.

— Не разбираш, нали? — Том стана, опря юмруци на масата и се наведе към него. — Ако направя каквото искаш, до края на живота си ще трябва да се крия. Вечно ще трябва да поглеждам през рамо, няма да мога да вярвам на никого и ще трябва да бягам от сенки. Не си струва да водя такъв живот. Вярно, рисковано е, но тя ми предлага възможно най-добрия шанс да изчистя името си. Ако има и най-малката вероятност за това, ще се възползвам.