Разбери сам [bg]

— Малко или много — да. Макар че се надявах да чуя друго, но няма значение. Продължавай.

— Какво се надяваше да чуеш?

— Довърши разказа си, а аз ще ти обясня после.

Тя сви рамене.

— Не остана кой знае колко много. Мислех си, че ако се срещна с Лий, ще успея го убедя да се върне при мен. Разбрах, че ще ходи в Оушън Енд, и отидох да го видя. Тогава попаднах на теб и научих, че вероятно е бил отвлечен. Не е бил отвлечен, нали?

— Не. Но инсценирайки собственото си похищение, той прибра петстотин хиляди долара от Сирийна, а това не е малка сума. За последен път го видях в дома на Барът.

— Четох във вестниците. Напълно в стила му. Е, друго няма. Знаех, че Барът държи запасите си от марихуана в мината. Двамата с Джо се съюзихме. Исках да си отмъстя на Барът. Идеята ми беше да изгорим стоката му. Тя струва хиляди. Но Джо имаше други планове. Реши да отмъкне цигарите и да основе собствена организация. Търговията с наркотици е прекалено гадна за мен. Писна ми. Джо няма да стигне доникъде. Не е достатъчно умен за тази работа. Оттеглям се. Той вече си въобразява разни неща — Мери сви устни. — Жената не може дълго да живее мирно и тихо под един покрив с мъжа. Рано или късно той започва да й досажда.

— Някои жени могат — отвърнах аз и й се ухилих.

Изведнъж най-неочаквано в далечината се чуха изстрели и ни накараха да се изправим на крака.

— Какво е това? — попита рязко Мери и изтича до прозореца.

— Може би ченгетата преследват Джо — отвърнах с надежда аз. — Но за по-сигурно ще изгася фенера.

Докато прибирах фитила на ветроупорния фенер, последваха още изстрели, вече много по-наблизо, и аз бързо откачих фенера от куката и духнах блещукащото пламъче.

— Джо и Мак! — извика Мери и отвори вратата.

Проблясъците от изстрелите осветиха тъмнината навън. Някъде в долината отговориха на стрелбата и в дървения покрив се забиха куршуми.

Дишайки тежко, Джо и Мак се втурнаха в стаята и захлопнаха вратата.