Проектът [bg]

— Значи нямаш възражения да го допусна в ума си? Ако му кажа да не прониква там, сигурен съм, че ще ме послуша.

— Не възразявам — отговори Декър. — Смятам, че би трябвало да го допуснеш, ако самият ти нямаш нищо против и ако не си прекалено притеснен да го сториш. Когато се всели в ума ти, може би ще ти каже някои неща, които и двамата трябва да узнаем. Бил е на тази планета дълго време. Може би още преди Ватикана. Зная, че му е интересно. Вечно рови наоколо. Но оставам с впечатлението, че не се е натъкнал на кой знае какво.

Той стана от стола.

— Ще пийнеш ли с мен, ако е останало нещо в бутилката?

— Да, разбира се.

— Тогава стой тук. Ще отида до колибата да я донеса. Денят е прекалено хубав, за да седим вътре, в къщата.

— Да, така е — потвърди Тенисън.

След като Декър тръгна, Тенисън се отпусна спокойно на стола. Пред него се простираше, градината и малка гора, в подножието на хребета. Планинските върхове се извисяваха шеметно в синевата. Навсякъде владееше мир и тишина. От някъде далеч долиташе едва доловима птича песен, понякога лек ветрец прошумоляваше из листата на дърветата. Дори и слънчевата светлина печеше кротко.

В далечината белееха сградите на Ватикана, които се сливаха с общия сив фон — непривличащи вниманието, едва ли не молещи за извинение, че са се натрапили в този девствен свят. Тиха институция на спокойна планета, помисли си Тенисън, не лошо място да живее човек. Там, горе, Джил работеше в библиотеката. Опита се да разграничи отделните сгради и да открие в коя точно от тях е библиотеката, ала това се оказа невъзможно. Отдалеч те приличаха на стълпотворение от бели блокове.

Джил работи прекалено упорито, рече си той. Тя прекарваше твърде много часове, преглеждайки документалните записи. Работата й се бе превърнала в мания. Вече не споменаваше, че ще напусне Края на Нищото. Седнал на стола, Тенисън си я представи — напрегнатото й лице на светлината на лампата, увлечена в разказ какво е открила днес. Джил обсъждаше всичко с него. Тенисън й бе необходим, за да обсъжда идеите си с него. И винаги онзи грозен, ален тумор върху едната й страна, който той почти никога не забелязваше, ала за който въпреки всичко я съжаляваше.

Мислите за Джил така го бяха завладели, че се сепна, когато Декър се върна с бутилка и две чаши и ги постави на масата.

— Ще го допием — каза той. — Само това остана от бутилката, която ми донесе, но Чарли трябва да се появи след ден-два. Той ще ми донесе нова.

— Вече няма да зависиш от Чарли — заяви Тенисън. — Ще ти донеса две-три бутилки. Екюър има цяла изба, пълна със запаси. Повече, отколкото аз и ти можем да изпием.