Нишките на съдбата
- Автор: Лем Арнет
- Серия: Mackenzie #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нишките на съдбата». Краткое содержание книги:
Майлс посочи столовете и се запъти към своя, а двамата посетители приветстваха Куксън. Докато наблюдаваше Робърт, младият мъж си спомни за своя благодетел, Едуард Харпър. Макар да бяха братя и да си приличаха изключително много физически, странният начин на живот на Робърт прикриваше напълно тази прилика. Дори тези харпъровски сини очи, които не можеха да бъдат объркани с никои други, у Робърт изглеждаха бледи.
Сини очи. Майлс се сети за две други сини очи, които виждаше в съзнанието си ту блеснали от смях, ту потъмнели от страст. По дяволите това момиче! Не можеше да я избие от главата си, дори когато му предстоеше важна среща.
Когато гостите му се настаниха, младият мъж им предложи бренди.
— Непременно — отговори чичото на Сюизън, като междувременно измъкваше с невероятно бавни движения ръцете си от ръкавиците. — Мадейра за Джефри. Не издържа на пиене, както знаете.
И погледна влюбено спътника си.
— Не мога — направи нещастна муцунка Джефри.
Тъй като Оли се опита да стане, Майлс се обади:
— Стой си на мястото, аз ще се погрижа за напитките.
За момент Робърт бе шокиран от нарушаването на етикета, но тогава забеляза гипсирания крак на управителя.
— Какво сте сторил с крака си, Куксън? — попита той, като махна плавно с китка и от това движение се разлетя истински водопад от дантели.
— Счупих го, докато разтоварвахме „Мечта“ — отвърна с непривично дълбок и пресипнал глас Оли.
— И аз самият за малко не умрях — рече, изпълнен със симпатия, Харпър. — И ще ви кажа, това бе достатъчно да ме накара да се замисля още веднъж за пътуването си до Франция.
— Така беше — изцвъртя Джефри и кръстоса обутите си в копринени чорапи крака.
— Вярвам, че сега вече сте по-добре — подаде напитката му Майлс.
— О, оправих се, Майлс, след като лекарят ми пусна кръв.
Джефри набърчи с отвращение напудрения си нос.
— Точно така направи.
Младият мъж трябваше да се прибори с новия пристъп на смях, породен от квиченето на Джефри, затова се обърна припряно към Куксън.
— Къде е мадейрата?
— В мазето — отвърна провлечено управителят, опитваше се да имитира Джефри, макар да преиграваше.
Майлс се наведе към него, за да го предупреди.
— Не предизвиквай съдбата, Оли. И пази забележките си за себе си.
— Добре — пропя тихо Куксън.
Младият мъж го изгледа почти заплашително и се обърна към Джефри, той сякаш бе зашеметен от кройката на панталоните на своя домакин. Като се опитваше да скрие отвращението си както от човека, така и от маниерите му, младият мъж рече:
— Ще трябва да донеса мадейрата от мазето.
— О, не! — възкликна Джефри.
— Мазето ли? — зяпна Робърт. — Няма защо да си създавате чак такива затруднения, скъпото ми момче. — Размаха ръкавицата си и из стаята се разнесе неприятно силната миризма на ябълка. — Джефри ще пийне капка разредено бренди. Кой уважаващ себе си мъж би ходил охотно в мазето? Оставете долните етажи на прислугата, винаги повтарям това.
— Точно така.
И Джефри пое в маникюрираната си ръка чашата разреден алкохол.
— Видяхте ли плата? — осведоми се Робърт.
Майлс застана веднага нащрек. Същевременно изпита благодарност към Робърт, че бе подхванал сам тази важна тема.
— Плата от Страдклайд или от Роуард?
— И двата — махна елегантно с ръка Робърт. — Пратката от Роуард тази година обаче е доста малка. Сюизън държи прекалено свободно хората си. Разбирам какво означава изражението ви — побърза да добави с драматичен тон той, — но не упреквайте мен. Племенницата ми е инат като майка си — камеронска кръв, нали знаете.
— Голям инат е — изцвърча Джефри и поклати тежката перука върху главата си.
Робърт се усмихна снизходително на любимия си.
— Няма желание да възроди старата слава, която кланът Камерон си е спечелил в Роуард. Не желае да използва новите станове, които й купихте. Струпа ги в едно от помещенията в кулата. Заяви, че няма да позволи на хората си да тъкат на някакви измишльотини.
— Нима? — възкликна мързеливо Майлс.
— Да — отвърна Харпър. — Онова, от което се нуждае, е съпруг, някой, който да укроти упорития й нрав. Опитах се дори да й купя кандидат, но никой не я иска.
— Наистина се опита.
Джефри си играеше самодоволно със сапфирения пръстен на ръката си.
— Може би ще трябва да я доведа в Лондон за новия сезон — предложи Майлс. — Това ми се струва единственото логично разрешение на въпроса.
Джефри видимо се притесни от думите на домакина си. Робърт го потупа разсеяно по обутото в атлаз коляно.
— Не, още не. Тя е едва деветнайсетгодишна. — Тонът му бе мек, почти извинителен. — Кой почтен мъж би се съгласил да я вземе с Роуард, в състоянието, в което се намира? Страшно занемарен е, не мислите ли?