Прелюдия за Фондацията

— Аз съм Дъждокапка Четиридесет и трета — изчурулика едната — а това е по-малката ми сестра.

— Дъждокапка Четиридесет и пета — изцвърча другата.

— В нашата кохорта много наблягаме на Дъждокапките — и се изкиска.

— Радвам се да се запознаем — важно заяви Дорс — обаче сега трябва да разбера как да се обръщам към вас. Не мога просто да казвам „Дъждокапке“, нали?

— Не — отвърна Дъждокапка Четиридесет и пета. — Ако и двете сме тук, трябва да използваш пълните ни имена.

— А какво ще кажете — обади се Селдън — просто за Четиридесет и пета и Четиридесет и трета, мили дами?

Двете крадешком му хвърлиха по един поглед, но не издумаха и дума.

Дорс меко напомни:

— Аз ще се оправям с тях, Хари.

Той отстъпи назад. Трябваше да предположи, че са неомъжени млади жени и, напълно вероятно, че не им се полага да разговарят с мъже. По-възрастната изглеждаше по-мрачновата и може би бе по-пуритански настроена. Това трудно можеше да се прецени от няколкото думи и бързия поглед, но той имаше такова предчувствие и смяташе да му се довери.

— Работата, Сестри, е там — подхвана Дорс — че ние, туземците, не знаем как да използваме кухнята.

— Искаш да кажеш, че не знаеш да готвиш? — Дъждокапка Четиридесет и пета придоби шокиран и наставнически вид. Дъждокапка Четиридесет и трета пък сподави едно изкикотване. (Селдън реши, че първоначалната му преценка за двете е била правилна.)

— Навремето имах своя собствена кухня — поясни историчката — но тя не беше като тази, а и не зная какви са вашите храни, нито как да ги приготовлявам.