Алена жътва

Той заговори по-бавно и все повече време и усилия му бяха необходими, за да произнася думите спокойно и обмислено. Гласът му стана неясен, но ако бе разбрал, не го показа.

— Нямах намерение да се оставя само аз да бъда жертва. Измъквам шилото от ръката й и го забивам в нея. Ти говориш насън, наблъскан си с опиат до козирката и със затворени очи нападаш целия свят. Тя се строполява върху теб. Ти падаш от кушетката, претъркулваш се и ръката ти се удря в дръжката на шилото. Хващаш я и продължаваш да си спиш кротко като Дайна. Тогава разбирам какво съм направил. Но, по дяволите, тя е мъртва! Нищо не може да се промени. Загасявам лампите и се прибирам в къщи. Когато ти…

Умореният екип на линейката — Пойзънвил им бе създал доста работа — внесе една носилка в стаята и прекъсна разказа на Рино. Отдъхнах с облекчение. Имах всичката необходима информация, а да седя там, за да го слушам и гледам как се убива с приказки, не беше приятно.

Отведох Мики в един ъгъл на стаята и прошепнах в ухото му:

— От този момент ти поемаш работата. Аз ще изчезна. Би трябвало да съм извън подозрение, но много добре си познавам Пойзънвил, за да поемам рискове. Ще отида с колата ти до някоя гара, откъдето да мога да хвана влака за Огдън. Там ще отседна в хотел „Рузвелт“ и ще се регистрирам под името П. Ф. Кинг. Дръж позициите тук и ме уведоми кога е разумно да приема отново истинското си име или да направя екскурзия до Хондурас.