![Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/9/klub-keml-the-camel-club-bg-download.jpg)
Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон, недалеч от Белия дом, съществува тайна организация, която се занимава с конспиративни теории и следи какво върши правителството на САЩ.
Клуб „Кемъл“. Четирима мъже, четири странни истории, една философия. Хора без минало и без бъдеще, ръководени от бивш служител на ЦРУ, когото всички смятат за мъртъв. На една своя вечерна среща членовете на клуба стават свидетели на убийство и скоро осъзнават, че и най-смелите им теории не са толкова ужасяващи, колкото реалните конспирации. Докато търсят помощ от агент Алекс Форд, четиримата ексцентрици попадат в епицентъра на терористична атака, чиято цел е отвличането на американския президент. Белият дом е длъжен да реагира и да демонстрира сила. Ултиматумът е даден. Часове делят Дамаск от ядрен удар. Апокалипсис сега?
— Това отдавна би трябвало да го няма в досието ми! — остро реагира Алекс.
— Сигурен съм, че го няма в официалното ви досие — отвърна Хемингуей. — Между другото, как са шийните ви прешлени? Претърпели сте една доста сериозна травма.
— Значи разполагате и с медицинския ми картон?! Къде отиде правото на личен живот, по дяволите?
— Вероятно сте пропуснали да прочетете клаузите със ситни букви в закона за патриотичните действия — отвърна Хемингуей, натисна няколко клавиша и добави: — Често посещавате полицейския бар. — На екрана се появи дълъг списък с плащания, направени с кредитната му карта. — Сигурен съм, че една от причините е прекрасната Кейт Адамс.
— Значи знаете какво съм намислил в момента, в който използвам картата си, а?
— Аз затова предпочитам да плащам в брой — лукаво се усмихна Хемингуей.
Набра още няколко команди и на екрана се появи снимката на Джаки Симпсън, последвана от дигитализирани пръстови отпечатъци и основни лични данни. Тя се приведе напред и заби пръст в най-горния ред.
— Грешка! Не съм родена в Атланта, а в Бърмингам!
— Веднага ще я поправим — кимна Хемингуей и се усмихна. — Сами виждате, че и НРЦ не е безгрешен.
— Абе вие разполагате ли изобщо с някакви сведения за лошите, или шпионирате само ченгетата? — раздразнено изръмжа Алекс.
Хемингуей набра поредната команда и на екрана се появи ново лице.
— Този човек се казва, или по-скоро се е казвал, Аднан ал-Рими. Наскоро беше убит във Вирджиния от друг терорист. Черепът с кръстосани кости в горния ъгъл на екрана означава, че смъртта му е официално потвърдена. Не знам кой е въвел този малко зловещ символ, но той ясно указва настоящия статус на съответното лице. — В долния край на екрана се отвори малък прозорец. — Това тук са пръстовите му отпечатъци. Идентифицирахме Ал-Рими благодарение на факта, че разполагахме с дигитализирания им вариант в нашата база данни.
— Джонсън разполагал ли е с информация, която е представлявала интерес за някого?
— Общо взето, всеки служител на НРЦ разполага с информация, която представлява интерес за враговете на Съединените щати, агент Форд. Това е причината, поради която ги подлагаме на задълбочена проверка, включително произход, образование, политически възгледи и прочие.
— Че как иначе — иронично подхвърли Джаки Симпсън.
— Добре, ясно — кимна Алекс. — Но защо внезапното забогатяване на Патрик Джонсън не е направило впечатление на никого тук?
— А е трябвало — кимна Хемингуей. — Затова ще падат глави.
— Но не вашата — отбеляза Алекс.
— Не, защото отговорностите ми са други.
— Значи сте късметлия. Но ако се окаже, че доходите на Джонсън не са от наркотиците, пак ли ще поддържате мнението, че е малко вероятно да е продавал служебни тайни?
— Малко вероятно, но не и изключено. Все пак да не забравяме, че в къщата му бяха открити наркотици.
— Имате ли нещо против да поговорим с някои от колегите му?
— Мога да го уредя, но при условие, че тези разговори се записват.
— Като в затвора, а? С тази разлика, че ние сме от добрите.
— И ние сме от добрите! — изстреля в отговор Хемингуей.
Един час по-късно, приключили кратките разговори с трима колеги на Джонсън, Форд и Симпсън си тръгнаха, без да научат нищо ново за обекта на разследването си.
Прибраха оръжията си и се отправиха към изхода, съпроводени от Хемингуей.
— Желая ви успех — рече той миг преди автоматичната врата да се затвори зад гърба им.
— Тъкмо ти ли! — изръмжа Алекс. — Много благодарим за помощта.
Насочиха се към колата си, следвани от двама войници с М–16.
— Чиста загуба на време — промърмори Симпсън, докато сядаше в колата.
— Както и деветдесет процента от всяко разследване — погледна я Алекс и раздразнено добави: — Би трябвало да го знаеш!
— Защо си ядосан?
— А ти не си ли? Нима не те побиха тръпки от това, което видяхме вътре? По дяволите! Имах чувството, че всеки момент ще изкарат снимки от загубата на девствеността ми!
— Аз нямам какво да крия. А ти защо се държа като задник с Том?
— Защото по една случайност не харесвам мръсници като него!
31
Няколко минути след като Алекс и Симпсън напуснаха сградата, Хемингуей се размина с Райнке и Питърс в един от коридорите и леко им кимна. Четвърт час по-късно се качи в колата си и напусна НРЦ. След десет минути Райнке и Питърс го последваха.
Срещнаха се в многоетажен търговски комплекс, купиха си кафе и закрачиха покрай дългата редица блестящи витрини. Вече бяха използвали специалния уред за проверка срещу подслушвателни устройства, а появата им тук бе съпътствана от сложни маневри, изключващи проследяването. Всичко това беше част от основното шпионско правило: увери се, че не си шпиониран от собствената си служба.