Не бой се от нищо
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не бой се от нищо». Краткое содержание книги:
Внезапно в живота му настъпва фатална промяна — става свидетел на мистериозно убийство. Кристофър забравя страховете си и се изправя срещу обитателите на Мунлайт Бей, за да предотврати пъклен заговор, заплашващ да унищожи света.
— А ти не си превъплъщение на Кахуна — предположих аз.
— Отказвам да бъда.
От този отговор стигнах до извода, че Пиа се опитва да го убеди в противното.
— Тя е толкова умна и талантлива — видимо нещастен и разстроен каза Боби.
Пиа бе завършила с отличие Калифорнийския университет в Лос Анджелис. По време на следването се бе издържала, рисувайки портрети. Сега свръхреалистичните й платна се продаваха веднага щом ги нарисуваше.
— Как може да е толкова умна и талантлива и да… прави такива неща? — зачуди се Боби.
— Може би наистина си Кахуна — казах аз.
— Никак не е смешно.
Това беше поразително твърдение, защото в една или друга степен за Боби всичко беше смешно.
Тревите по дюните клюмнаха на лунната светлина. Нито един стрък не потрепваше във вече безветрената нощ. Тихият ритъм на вълните долу в залива приличаше на приглушен шепот на далечна тълпа богомолци.
Историята с Пиа беше интригуваща, но аз, разбира се, се интересувах повече от маймуните.
— Последните години — продължи Боби, — с всички онези глупости на Пиа… Е, понякога не ми пука, но друг път сякаш прекарвам дни на гребена на огромна, разпенена вълна, натежала от пясък, която те блъска в лицето. Най-неприятното за сърфиста. Щом затворя телефона след разговор с нея, се чувствам потиснат. Искам да бъдем заедно. Тя ми липсва… Почти съм убеден, че наистина е Каха Хуна. Толкова е искрена. Не говори екзалтирано по този въпрос. Прави го тихо и кротко и това е още по-обезпокоително.
— Не знаех, че можеш да се безпокоиш.
— И аз не знаех. — Боби въздъхна, заглади пясъка с босия си крак и започна да прави връзката между Пиа и маймуните. — Когато за пръв път видях маймуната на прозореца, беше ми забавно, разсмя ме. Помислих, че е нечие любимо животно, което е избягало… Но втория път не беше само една. И бяха странни като онези тъпотии за Каха Хуна, защото изобщо не се държаха като маймуни.
— Какво искаш да кажеш?
— Маймуните са игриви, щурат се насам-натам. Онези… съвсем не бяха игриви, а целеустремени, сериозни, ужасни малки особняци. Наблюдаваха ме и изучаваха къщата, но не от любопитство, а с някаква цел.
— Каква цел?
Боби сви рамене.
— Бяха толкова странни…
Думите не му стигаха да ги опише, затова взех назаем една от Х. П. Лъвкрафт, чиито истории четяхме с голям ентусиазъм, когато бяхме тринайсетгодишни.
— Демонични.
— Да. Бяха твърде демонични. Знаех, че никой няма да ми повярва. Имах чувството, че едва ли не халюцинирам. Грабнах фотоапарата, но не можах да им направя снимка. И знаеш ли защо?
— Неволно си закрил обектива с палец?
— Те не искаха да ги снимам. Зърнаха фотоапарата и се скриха, при това изумително бързо. — Той ме погледна, за да види реакцията ми, сетне пак се вторачи в дюните. — Маймуните знаеха какво е фотоапарат.
Не можах да устоя и подхвърлих:
— Хей, да не би да отъждествяваш животните с хората? Нали не им приписваш човешки качества?
Без да ми обръща внимание, Боби добави:
— После вече не прибирах фотоапарата в килера. Държах го на кухненския плот. Да ми бъде под ръка. Покажеха ли се отново, щях да ги щракна, преди да са разбрали какво става. Една нощ, преди шест седмици, имаше хубави двуметрови вълни. Макар че беше студено, облякох неопреновия костюм и няколко часа карах сърф. Не взех фотоапарата на плажа.
— Защо?
— Цяла седмица не бях виждал маймуните. Мислех, че може би никога повече няма да ги видя. Прибрах се вкъщи, съблякох неопрена, влязох в кухнята и извадих бира от хладилника. Когато се обърнах, на два от прозорците имаше маймуни. Висяха на рамките отвън и ме гледаха. Посегнах към фотоапарата, но той бе изчезнал.
— Сложил си го на друго място.
— Не. Нямаше го никъде. Бях оставил вратата отключена, когато тръгнах към плажа. Сега винаги я заключвам.
— Искаш да кажеш, че маймуните са го взели?
— На другия ден купих фотоапарат за еднократна употреба. Пак го сложих на плота. Оставих лампите запалени, заключих, взех сърфа и отидох на брега.
— Имаше ли хубави вълни?
— Бавни. Но исках да дам възможност на маймуните. Когато се върнах, бяха разбили рамката на прозореца, бяха го отключили и бяха откраднали фотоапарата. Нищо друго. Само него.
Сега разбрах защо пушката стои в заключен килер.
Тази вила, която се намираше на носа и нямаше съседи, винаги ми е харесвала като чудесно място за почивка. Нощем, когато си тръгнеха сърфистите, небето и океанът образуваха сфера и къщата изпъкваше като миниатюрна триизмерна фигура в една от онези стъклени тежести за затискане на хартии, която се изпълва със снежни вихрушки, когато я разклатиш, макар че вместо виелици около вилата цареше абсолютно спокойствие и великолепна самота. Сега обаче това уединение се бе превърнало в обезпокоително. Едва не заръмжах гърлено като Орсън.