Есенен любовник
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Есенен любовник». Краткое содержание книги:
Хънтър Максуел е преживял жестокостите на отхвърлените от закона и на невярната си съпруга. Никоя жена не може да спечели доверието му, докато не накара бандитите, разбили семейството му, да си платят за стореното.
Елиса не го чу. Досега не го бе приемала напълно, но сега, след като знаеше името й, нещата изглеждаха много по-истински.
Хънтър бе обичал една жена. Беше се оженил за нея. Тя беше умряла.
Сега сърцето му беше погребано заедно с нея.
— А Кейс? — бързо попита тя. — Кой е той?
— По-младият брат на Хънтър.
— Той също ли е умрял?
— Не, госпожице, макар че доста Северняци положиха големи усилия.
— И ти в това число?
Морган поклати глава.
— Дължа живота си на братята Максуел — простичко отвърна той. — А когато дойде подходящо време им помогнах така, както те на мен.
— Как?
— Помогнах на Кейс да се промъкне в затвора, където държаха Хънтър. Кейс свърши останалата работа.
Елиса се сви при мисълта за заключения в затвора Хънтър. Военните затвори бяха известни с лошото си отношение към обитателите си.
— Може би Кейс е бил буйна глава преди войната — продължи Морган, — но накрая се беше излекувал напълно. Сега вече е истински мъж.
— Ами преди войната? — попита Елиса. — Тогава ли ти е помогнал Хънтър.
Морган кимна.
— Какво се случи? — попита Елиса.
Морган въздъхна, намести се по-удобно в седлото и дръпна юздите на коня си, за да го завърти в друга посока, така че да вижда по-добре блатото.
— Беше доста преди войната — тихо каза Морган. — Едни бели боклуци в Тексас бяха намислили да ме закачат на един клон, само за да видят колко дълго ще ритам.
Елиса ужасена се извърна към Морган. Той поглеждаше подред към билото на хълма и към блатото.
И се усмихваше като човек, който се радва на приятен спомен.
— Хънтър мина наблизо и заговори онези момчета — добави Морган. — Изобщо не вдигна много шум. Отне му по-малко от минута, за да разбере, че не съм направил нищо, че да заслужа бесилката.
Елиса вцепенено гледаше Морган.
— Хънтър направи някакъв знак и Кейс излезе от храстите, точно зад онези момчета.
— И те те пуснаха да си вървиш? — предположи Елиса.
— Не, госпожице. И шестимата посегнаха към револверите си.
— Шестима? — зашеметено попита Елиса.
Морган кимна.
— Кейс е бърз в ръцете като брат си. Когато стрелбата спря двама от Кълпепърови бяха мъртви, а останалите бяха ранени и търсеха къде по-далеч да се скрият.
— Братята Кълпепър? Същите, които са тук?
— От същата фамилия, но от друг клон. Благодарение на Хънтър от този ден живея втори живот. Пак от същия ден започнаха проблемите му с братята Кълпепър. Но тези проблеми ще свършат тук, помнете ми думата.
— Какво искаш да кажеш? Нима Хънтър е дошъл тук, защото е знаел, че Кълпепърови са…
Морган вдигна ръка, за да накара Елиса да замълчи. Тя проследи погледа му към отсрещното било, където Хънтър лежеше почти напълно скрит сред опърлената от слънцето трева и ниските храсти.
Чуваше се далечен тропот на копита.
— Гръм и мълнии! — изруга Морган. — Нещо е подплашило мустангите.
С тези думи той сграбчи юздите на Бъгъл Бой и пришпори коня си.
Хънтър пресрещна Морган на половината път надолу към долината. Метна се на гърба на Бъгъл Бой, сякаш по цял ден с това се занимаваше — да възсяда коне в галоп.
— Пресечи им пътя към планината! — подвикна Хънтър. — Ние ще подкараме конете към ранчото.
Морган махна, че го е разбрал.
— Внимавай за братята — предупреди ги Хънтър. — Нещо е подплашило онези коне.
Морган му отправи в отговор една вълча усмивка. Несъмнено имаше желание да срещне един-двама Кълпепърови. После пришпори коня си.
— Стой близо до мен — обърна се Хънтър към Елиса.
След това пришпори коня си, преди тя да е успяла да му отговори.
14.
Дългокраката кобила препускаше със силен тропот след коня на Хънтър, а Елиса беше заета повече с това как да се задържи на седлото, отколкото с мисли за евентуалната среща с Кълпепърови. Кобилата с трудност следваше Бъгъл Бой, но поне стъпваше уверено.
В момента пъргавината имаше по-голямо значение от скоростта. Препускането по ръба на блатото беше опасно занимание. Теренът се сменяше без предупреждение от мек в твърд и обратно. Невинната туфа трева можеше да крие кална локва или бабуна, или дори парче скала.
Всяка една от тези три клопки можеше да събори коня и да изхвърли ездача от седлото.
Изсушената от слънцето трева се носеше под краката на кобилата със зашеметяваща скорост. Елиса наведе ниско глава, присви очи, за да прогони сълзите, предизвикани от вятъра и подкара кобилата така, както се бе научила да го прави в Англия, когато братовчедите й я гонеха вместо лисица.
Въпреки че вятърът свиреше в лицата им, скоро конските гърбове лъщяха от пот. Споменът за блатото с изобилната му вода и ятата птици изглеждаше само един мираж, предизвикан от жегата над сухата земя.