Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)

Независимо от всичко, твърде много хора са подвластни на погрешни схващания и редица традиционни недоразумения, които продължават да закриват голяма част от истинската картина за реалното движение на икономиката такава, каквато тя е сега. Точно като при Колумб, който до края на живота си е вярвал, че е намерил другата страна на Азия. Да вземем няколко примера от света на обслужващите дейности:

• В едно преобладаващо манифактурно общество е било нормално да се свързва понятието стойност с производството на потребителски стоки, докато услугите са били считани за нещо съвсем отделно. В резултат на това, когато времената узрели за едно по-сериозно оглеждане на обслужващата сфера, хората я анализирали в границите на традиционните рамки. Иначе казано, вместо да погледнат от гледна точка на ролята им в производствения процес, в началото (говорим за 70-те и 80-те години на нашия век) икономистите се опитали да дефинират обслужващите дейности от гледна точка на старата система на производство на потребителски или материални продукти. Така се родила идеята за „нематериалните продукти“. В началото на „Уругвайския кръг“ бе модерно да се дефинират услугите като стоки, които „падайки върху палците на краката не причиняват болка“. Това е опит да се вкара понятието за услугите в конвенционалната картина на индустриалното производство. Ако бяха успели по някакъв начин да дефинират услугите като „непотребителски стоки“ щеше да се намери решение на почти всички теоретически и практически икономически проблеми и в последствие международната търговия с услуги нямаше да е по-различна от международната търговия с потребителски стоки.

• Понятието за услугите или за една модерна икономика, основана от „нематериални стоки“ се появи в резултат на недоразумение. Веществените продукти и услуги не са нещо отделно, а допълват един общ процес. При употребата на даден веществен продукт се произвежда услуга: автомобилът е веществена стока, а придвижването от едно място до друго с него е услуга. Следователно разликата между материално и нематериално е в ума на наблюдателя, а не е част от реалното състояние на нещата. Ако вземем за пример телекомуникациите — нито един телефон и нито една информационна система не могат да работят без веществени продукти, а и последните не могат да бъдат ползвани без адекватни услуги.

• Истинската разлика, станала очевидна преди около 30 години, е в това, че по времето на Индустриалната революция решителна е била цената на произведените веществени продукти и тя във всеки случай е отразявала вложените ресурси в тяхното производство, докато при обслужващата икономика разходите и качеството на придружаващите услуги стават количествена детерминанта.

• Промяната на парадигмата, а и на цялата реалност, е близо свързана с дефиницията за стойността, дадена от Дж. С. Мил. Той признава, че потребителските стоки не са краят и че не са всичко в икономическия живот и че в действителност тяхната употреба или приложение е вложена в самото им физическо съществуване. Следователно, достатъчно е да се „оттъргува“ стоката, без да се взима предвид начина, по който в действителност тя ще бъде използвана. При съвременните технологии обаче, независимо че от една страна, цената за „твърдия“ продукт непрекъснато спада, цената на услугите, свързани с неговото ползване, продължава да расте. Без инвестиране в обслужващи дейности от всякакъв вид и най-вече в човешки капитал, така нареченият „хардуер“ престава да има някаква по-нататъшна цена.