Убийствен чар

— Да. Какво друго каза?

— Че ще се обади и че после ти много ще бързаш, но тя не беше права за това, нали, защото ти още си тук.

Кени изсумтя.

— Те не могат да си тръгнат, преди да говорят по телефона, глупачке.

— Ейвъри, наистина ще ги застрелям и двамата. Ще им спестя мъките — обади се Джон-Пол.

Тя напълно го разбираше.

— Прибери оръжието, Джон-Пол.

Веднага щом той свали пистолета, Кристъл се развесели и дори се усмихна.

— Кени, ще им трябват провизии за мястото, където отиват. Занеси им каквото искат до колата, а аз ще пресметна цената наум. — Обърна се към Ейвъри и попита: — Нали имаш пари в брой?

— Не ни трябват провизии — заяви Ейвъри.

— Нали искате да ви упътим към мястото, където тя иска да отидете?

Ейвъри я разбра. С други думи, трябваше да купят проклетите провизии.

— Да. Не им давай никаква отстъпка, Кристъл. И никакви кредитни карти. Тези двамата няма да живеят още дълго, за да си получим парите от картите им.

Кристъл кимна.

— Жената ще ви изпрати към Петицата.

Какво, за бога, говореха тези двамата. После Кени се обади:

— Не знам как си мислите да прекосите реката. След толкова дъжд само глупаците се опитват да се спуснат с надуваема лодка. Ще се удавите още при първите бързеи. — Тази възможност така го развесели, че той се засмя. — Няма значение колко сте опитни.

— Точно така — обади се Кристъл. — Ще се удавите, няма начин. Онази жена каза, че ще видите табела, на която пише нещо, и точно до нея ще бъде това, което търсите.

— Каза ли какво пише на табелата?

— Кауърдс Кросинг6. Всички местни знаят това място, защото там можете да погледнете реката, ако ви е страх да влезете в нея. Преди години там имаше въжен мост и затова се нарича така.

— Ще трябва да се изкачите пеша дотам — каза Кени. — Познавам местността, защото идвам тук от малък, и дотам няма пътека.

Кристъл не се съгласи и започна да спори със съпруга си.

Ейвъри посегна към телефона, но спря. Едно бързо обаждане до Марго, за да й каже къде отива. Дали да рискува?

Кени най-после надвика жена си и докато онази се цупеше, обясни подробно на Ейвъри как да стигнат до Кауърдс Кросинг. Тя извади картата от джоба си и помоли Кени да й отбележи мястото на картата.

Джон-Пол се появи с две торби, пълни с минерална вода и храна. Взе два шоколадови десерта и ги пъхна в по-малката торба, после се отправи към колата. Кени скочи от тезгяха и хукна след него, за да се увери, че Джон-Пол няма да опита да потегли, без да плати.

Ейвъри взе парче хартия и написа на него номера на Марго.

— Кристъл, искам да отидеш с колата си до друг телефон и да се обадиш на този номер. Кажи на който се обади къде съм и накъде съм тръгнала. Ще получиш много пари, ако се обадиш — обеща тя. — Но не използвай този телефон.

— Колко пари?

— Пет хиляди долара. — Каза първата цифра, която й хрумна. — И когато заловим човека, когото търсим, ще има двойно по-голяма сума за награда и ти ще я получиш цялата.