Новите български демони

Официално днес Доган е само депутат и не заема министерски пост. Рядко обаче може да бъде забелязан в пленарната зала. „Сред обществото се носят слухове за приказния лукс в двореца на Доган, който се намира в Бояна, един от най-скъпите квартали на София. През април 2007 г. той обяви, че планира големи инвестиции в Девин не за да провежда водолечение, а защото спа туризмът има голямо бъдеще. А в данъчните му декларации от години не може да се намери нищо друго освен един апартамент. И официалните данни в търговския регистър също не говорят за евентуално участие на Доган в каквито и да било фирми“, твърди вестник „Виртшафтсблат“.

Ахмед Демир Доган е роден на 29 март 1954 г. в село Пчеларово, близо до Добрич. През 1981 г. завършва философия в Софийския университет, след което се занимава с научна работа в различни институти. Заради участието си в съпротивата срещу преследването на турците („възродителния процес“) след 1986 г. неколкократно е осъждан. Съпротивата на турците срещу започналата през 1984 г. кампания за асимилирането им и последвалото по-късно масово изселване на българомохамеданите в Турция, са едни от причините за свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Тази кампания сериозно навреди на външнополитическата репутация на страната и икономически отслаби България. В края на 1989 г. Доган е амнистиран и на 4 януари 1990 г. основава във Варна ДПС — като приемна организация на създаденото още през 1985 г. в нелегалност Турско националноосвободително движение. Населението и партиите гледат с голямо недоверие на новата формация, защото съществуват опасения, че тя ще постави искания за автономия и — предвид географската близост на българомохамеданските селища с Турция — ще застраши целостта на държавата.

При това след влизането в сила на Конституцията от 12 юли 1991 г. ДПС е партия, която по силата на член 11 (4) е напълно противоконституционна. Тогава Конституционният съд с решение от 21 април 1992 г. на политическо основание72 отрече етническото естество на партията, а с това и нейната противоконституционност. От основаването на ДПС насам Доган без прекъсване е председател, депутат и шеф на парламентарната група на партията, както и директор на партийния вестник „Права и свободи“. Той има неограничена власт в своята партия, в която е наложил абсолютна дисциплина. Вътрешнопартийна демокрация като че ли за Доган е чужда дума73. Той не обосновава решенията си, дори и когато сваля министри — както през март 2005 г., когато във връзка с кризата в „Булгартабак“ детронира „своите“ двама министри: Мехмед Дикме и Недждет Моллов. Той управлява най-вече — и подобно на Симеон Сакскобургготски — с мълчание.