![Мери, Мери [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/7/7/8/meri-meri-bg-download.jpg)
Мери, Мери [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мери, Мери [bg]». Краткое содержание книги:
— Извинете, госпожо, моля ви, излезте — каза й служителят, с което прекъсна унеса й.
— Мамо!
Мери трепна от този рязък вик. От паметта й бе изчезнала половината от пътуването, защото се бе замислила за други неща. Какво бе последното, което си спомняше? А, да, семейство Ескимо. И снегът. Да, снегът.
— Госпожо? Моля ви. Другите чакат.
Мери погледна към униформения служител, който продължаваше да я гледа с престорена любезност.
— А можем ли да пообиколим наоколо? — попита тя.
Той се усмихна любезно.
— Безкрайно съжалявам, но това не е позволено. Ще трябва отново да се наредите на опашката.
— Да вървим тогава! — извика Брендан. — Айде, мамче. И без сцени. Моля те!
— Е, добре де, добре — склони Мери. Гласът й беше напрегнат и се чувстваше малко засрамена.
Смигна на служителя.
— Деца! — извика тя със заговорнически тон, а после прекоси платформата, за да застигне своите деца, своите любимци.
84
Неусетно настана време за обяд. Мери остана ужасно разочарована, когато установи, че в портмонето й са останали само дванадесет долара и някакви дребни. По една малка пица и нещо безалкохолно за пиене — това бе всичко, което можеха да си позволят тя и децата й.
— Има от онова, зеленото — рече Ашли, когато Мери остави скромния обяд на масата пред тях.
— То не пречи да е вкусно — отвърна тя, но побърза да избърше с кърпата си парченцата от орегано. — Ето, готово. Всичкото зелено се махна, вече нищо не остана.
— Ама то го има и под сиренето. Не го искам, мамо. А пък иначе съм гладна, ужасно гладна!
— Скъпа, ето го обяда. Няма да има нищо друго за ядене, преди да се приберем у дома.
— Не ми пука.
— Ашли!
— Не!
Мери пое дълбоко въздух и преброи до пет. Опита се да се овладее, наистина се опита.
— Ето, виж брат си. На него му харесва. Толкова е вкусно.
Брендан се ухили и отхапа още от своята пица. Послушно дете. Докато Ашли само виреше брадичка и упорито избягваше да погледне майка си в очите.
Мери усети как напрежението все повече се насъбираше в раменете и врата й.
— Аш, скъпа, трябва да хапнеш поне малко от пицата. Ашли! Опитай се де! И когато говориш с мен, гледай ме в очите.
Мери знаеше, с цялото си сърце го знаеше, че не бива да й обръща внимание. Щом не искаше да яде, не биваше да я насилва. Проблемът бе на Ашли, а не неин.
— А знаеш ли колко струва всичко това? — попита тя, въпреки че не й се искаше да се стига дотам. — Знаеш ли колко скъпо струва всичко тук, в тази приказна земя!
Брендан се опита да се намеси.
— Мамо, недей. Мамо, мамо…
— Не ме интересува — отново просъска Ашли. Малка кучка. Ужасно момиче.
Напрежението още повече се усили и обхвана всичко от раменете към ръцете й, спускайки се надолу чак до краката й. Мери усети острите спазми в мускулите си, но после изведнъж всичко се размина. Отпусна я.
Ашли не иска да вкуси храната? Ами добре тогава. Даже много добре.
Ръцете й чевръсто се пресегнаха през масата.
— Мамо! — изкрещя Брендан.
Картонените чинийки и парчетата пица се разлетяха по бетонния под на заведението. Една бутилка от сода се прекатури и пенливото й съдържание се изля върху разпънатото сгъваемо столче на Адам. Детето изпищя. Писъкът му се сля с този на Мери.
— Виждаш ли какво направи? Видя ли?
Но Мери не го чу. Собственият й глас долиташе странно приглушен до слуха й, сякаш идваше нейде отвъд вратата. А пък вратата беше затворена, дори заключена.
О, не биваше да става така. За бога, та тя и децата бяха в Дисниленд. Това беше лошо, толкова лошо. Всичко, за което се бе старала толкова много, бе отишло по дяволите. Това беше някакъв кошмар. Какво ли още трябваше да се случи, та всичко да се развали окончателно?
85
Ако трябваше да се вярва на последния имейл на Мери Смит, ние разполагахме само с четиридесет и осем часа или дори по-малко до следващото убийство.
И за да се влоши още повече тази непоносима ситуация, анализът показа, че е абсолютно невъзможно да бъдем навсякъде, дори и ако можехме да ангажираме стотици агенти и детективи да работят по случая.
Все пак се появи и една конкретна следа, на която бяхме длъжни да обърнем внимание. Това бе всичкото, което ни съобщи Фред ван Алсбург за нея. Лично аз не бях сигурен, че се нуждаем от нова работна среща, за да обсъждаме подробностите по операцията за проследяването.