Якешину

— И двете деца на министър Фугатами са изчезнали. Претърсихме цялото имение, но от тях няма и следа — завърши Сано разказа си. Двамата с Токугава Цунайоши вървяха по една алея през личната градина на шогуна. След като приключи огледа на местопрестъплението и разпита прислугата и останалите обитатели в къщата, Сано отведе Рейко вкъщи и се върна да докладва на прекия си господар.

— Това е много… ъ-ъ… печално — Токугава Цунайоши бе облечен в бели одежди за обичайната си следобедна тренировка по бойни изкуства.

— Установих какво се е случило — добави Сано. — Снощи най-приближените васали на министъра са наредили на персонала да напусне къщата и са освободили прислугата. По-късно са се вмъкнали в имението, в което е било останало само семейството. Прерязали са гърлото на Фугатами, както е спял. Жена му се е опитала да избяга, но васалите са я убили. Всичките документи на министъра са изчезнали; в огнището в кухнята намерихме голямо количество пепел, което предполага, че васалите му са ги изгорили там, след което са взели децата и са изчезнали.

— Какво отвратително предателство! — възкликна тъжно шогунът. — И колко… ъ-ъ… абсурдно, че убийството е извършено тук, в самия замък Едо. Сигурен ли си, че са васалите на министъра?

— Те са уредили семейството да остане само в къщата. Според стражите те са били единствените, които са влезли в къщата, а сега ги няма.

Шогунът се навъси озадачен.

— А как са… ъ-ъ… извели децата от крепостта?

— Пазачът при портите на Фугатами каза, че са напуснали имението около полунощ и са носели голям сандък — каза Сано. — Децата вероятно са били вътре. Вероятно стражите при портите на замъка са ги пуснали, без да преглеждат сандъка.