![Гореща линия Офиучи [The Ophiuchi Hotline - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гореща линия Офиучи [The Ophiuchi Hotline - bg]
- Автор: Варли Джон Герберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спиров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Гореща линия Офиучи [The Ophiuchi Hotline - bg]». Краткое содержание книги:
На Плутон прихващат сигнал и получават информация от звездата Офиучи-70. Тече непрекъснат поток от данни, разкриващ създаването на нови, смайващи технологии…
Лило все още таеше съмнения. Но Куинс бе говорил за тази жена със страхопочитание. За нея се носеха легенди, че била ловецът с най-много ловни трофеи на всички времена.
— Ако сте готови, ще включа компютъра на предстартово броене. Остават малко неща, за които да се разберем. Претърсих вашия багаж и разучих рентгенограмите ви…
— Какво си направила? — изрепчи се пазачката.
Лицето й почервеня. Джавлин я огледа от главата до петите.
— М-да-а! Не се изненадвам от твоята реакция! — отбеляза сухо. — В личните ти вещи открих няколко кристала и други компоненти, които набързо можеше да сглобиш и превърнеш в ръчни лазерни оръжия. Изхвърлих ги в интерес на безопасното, спокойно пътуване!
Вафа вкопа крака в задната преграда на помещението, присви се и подскочи към домакинята. Прелетя цялата стая с изпънати ръце, с див рев и изкривено от ярост лице. Лило понечи да затвори очи. Джавлин изглеждаше толкова малка и крехка! Жената-войник започна да се превърта във въздуха, подготвяйки се да нанесе удар в средната част на цилиндричното й тяло.
Развръзката настъпи мигновено, преди някой да успее да отреагира. Джавлин се изви, огъна се на невъзможни места. Постави едната ръка на пода и се отблъсна. Обърна се и щом Вафа мина покрай нея, й нанесе мълниеносен разсичащ удар по врата. Нападателката се блъсна в тръбите на органа и заплува бездиханна.
Джавлин я погледна само веднъж, след това обърна вниманието си към Лило сякаш нищо не се бе случило.
— Бих желала да узная предназначението на устройствата, имплантирани в корема и тазовата ти кост!
— Не зная за какво служат! — възкликна генетичката. — Подозирам, че може би има нещо в мен!
— Е, добре! Едното прилича на несложен радиопредавател за определяне на твоите координати в пространството. Отпървом предположих, че другото бе бомба, но размислих. Прилича повече на ампула с наркотик, задействувана от предавателя. Как мислиш?
— Сигурно е така! — Бузите й пламнаха.
— Чудесно! — Джавлин явно също се чувствуваше неловко и смени темата. — Ако желаеш, отстрани ги, за която цел използувай моя хирургически комплект! Мога да ги изхвърля зад борда, ако не се сетиш какво друго да правиш с тях. — Премести поглед към Вафа, която все още висеше неподвижно във въздуха, след това се усмихна на Лило. — Двигателите ще се включат след около шестстотин секунди! По-добре е да отидеш в каютата си!
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Катей и аз преместихме Вафа в една от каютите и решихме да споделим другата. Тъкмо привързахме пазачката с колан към леглото и в космическия кораб започнаха да се извършват някои преобразувания. Леглото се премести от пода на кърмовата преграда. В солариума резервоарът с рибите се изпразни.
Потеглихме с малка тяга. Ускорението бе едно джи, с каквото бях привикнала на Плутон. Умивалникът и климатичната инсталация се обърнаха на сто и осемдесет градуса. Живеехме на стената. Когато се придвижвахме, осветлението винаги избързваше пред нас и не ни заслепяваше очите.
Отвън коридорът приличаше на вертикална шахта. Летяхме вече цяло денонощие. Свикнах с измененията, дори за толкова кратко време.
Прекарваха в своите кабини почти през цялото време. Джавлин не се вестяваше. Лило се изкачи по осемметровата стълба, която се показа от стената, и отиде в солариума. Тук обстановката не бе така задушевна, както преди. Органът висеше на тавана, на повече от десет метра над главата й. Видя ново стълбище. Покатери се и мушна глава, за да огледа контролната зала. Бе празна. Предположи, че едва ли щяха да видят Джавлин, преди корабът да спре ускорението. Тя се придвижваше наоколо в система от тесни канали, където тримата пасажери не можеха да я последват.
Катей и Лило виждаха Вафа през коридора и отворената врата на каютата й. Тя не благоволи да ги посети. Само се разхождаше с нервни крачки. Затворничката също се разтревожи. Трябваше да поеме част от вината за ситуацията. Може би пазачката подозираше тайна сделка между нея и собственичката на ракетата? Щеше да направи живота й непоносим!
Скучаеха. Единственото развлечение бе спането. Прекараха една бордова „нощ“, по време на която осветлението навсякъде бе намалено.