Пътешествие около света за 80 дни

Филиас Фог повика една лодка, качи се в нея и след няколко загребвания с веслата се озова пред стълбата на „Хенриета“ — параход със железен корпус, чиято горна част беше дървена.

Капитанът на „Хенриета“ беше на борда. Филиас Фог се качи на палубата и помоли да го извикат. Той се появи веднага.

Беше мъж на петдесет години, същински морски вълк, мърморко, който не изглеждаше особено сговорчив. Големи очи, лице с цвят на окислена мед, червена коса и дебел врат — определено нищо в него не напомняше за светски човек.

— Капитанът? — попита господин Фог.

— Аз съм.

— Аз съм Филиас Фог от Лондон.

— А аз — Андрю Спийди от Кардиф.

— Заминавате ли?

— След един час…

— За къде сте натоварени?

— За Бордо.

— Каква стока?

— Камъни. Нямам стока. Заминавам без товар.

— Имате ли пътници?

— Няма пътници. Никога не качвам пътници. Досадна стока са и много умуват.

— Добре ли върви корабът ви?

— Между единадесет и дванадесет възела. „Хенриета“ е добре известна.

— Искате ли да ме закарате до Ливърпул, мен и още трима души?

— До Ливърпул? А защо не до Китай?

— Казах Ливърпул.

— Не!

— Не?

— Не. Заминавам за Бордо и ще отида в Бордо.

— Независимо срещу каква сума?

— Независимо от сумата.

Капитанът бе отговорил с недопускащ възражение тон.

— А собствениците на „Хенриета“? — продължи Филиас Фог.

— Собственикът съм аз — отговори капитанът. — Корабът е мой.

— Ще го наема.

— Не.

— Ще го купя.

— Не.

Филиас Фог не трепна. Положението обаче беше сериозно. Ню Йорк не беше Хонконг, а капитанът на „Хенриета“ не беше като собственика на „Танкадер“. Досега парите винаги бяха помагали. Но този път не.

И все пак трябваше да се намери начин да прекосят Атлантическия океан с кораб, ако не — да го прелетят с балон — нещо смело и рисковано, и неосъществимо.

— Е, добре, ще ме закарате ли в Бордо?

— Не, дори и да ми платите двеста долара!

— Предлагам ви две хиляди (10 000 франка).

— На човек?

— На човек.

— И сте четирима?

— Четирима.

Капитан Спийди започна да търка челото си, сякаш искаше да си свали кожата. Да спечели осем хиляди долара, без да променя с нищо пътуването си? Струваше си да преглътне неприязънта, която изпитва към всякакъв вид пътници. А и пътници за по две хиляди долара не са просто пътници, а ценна стока.

— Заминавам в девет часа — каза кратко капитан Спийди, — тук ли ще сте вие и вашите хора?

— В девет часа ще бъдем на борда! — отговори също така кратко господин Фог.

Беше осем и половина. С обичайното си спокойствие, което никога не го напускаше, джентълменът слезе от „Хенриета“, качи се във файтон, върна се в хотел „Сейнт Никълъс“, взе госпожа Ауда, Паспарту и неразделния Фикс, на когото щедро предложи да пътува с тях.