Лъки
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Цочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лъки». Краткое содержание книги:
Красивата непозната го предизвиква, променя го, изпълва го с мечти — а после изчезва безследно. Но Лъки трябва да я намери на всяка цена, защото след пожара в компанията „Тайлър Дрилинг“ тя се оказва единственото му алиби.
И неговият единствен шанс да открие голямата любов на своя живот…
Девън въздъхна и подритна купчинка пепел с върха на гуменката си.
— Няма кой знае колко за гледане.
— Нали ти казах. — Лъки бе клекнал, загребваше пълни шепи пепел и я оставяше да изтече между пръстите му.
— Подпалвачът очевидно е искал да унищожи всичко, а не просто да ви отправи някакво предупреждение — отбеляза тя.
— Агентите твърдят същото от самото начало. Това е една от причините, поради която обвиняват мен. Казват че огънят е бил силен и разрушителен. Пожарните коли не са имали никакъв шанс да го потушат. Единственото, което са успели да направят, е било да предпазят гората наоколо.
Девън излезе извън периметъра на почернялата земя. Седна на ствола на едно повалено дърво. Лъки се присъедини към нея. Мълчаливо се загледаха в овъгления участък.
— Това е една от няколкото сгради на компанията нали? — попита тя.
— Точно така. Но тук държахме основната част от тежкото ни оборудване. Унищожаването точно на този склад би ни причинило най-големи загуби и най-голяма печалба от застраховката и тъкмо поради това подозренията падат върху мен.
Тя повдигна глава и го изгледа с любопитство.
— Защо си толкова сигурен, че отмъщението е било насочено към теб?
Той сви рамене.
— А към кой друг? Мама? Тя дори не може да преброи всичките си приятели. Сейдж? Тя е още хлапе.
— Някой неин ревнив приятел?
Той отхвърли тази възможност с рязко поклащане на глава.
— Тя все още няма никакви сериозни връзки. Дори и най-решителните и настоятелни хлапета се плашат от нея. Чейс може би има някои врагове, но аз чувствам — той притисна ръка към гърдите си, — в душата си, че пожарът е бил насочен срещу мен.
— Защо?
Тя изпъна ръцете си назад и се подпря на тях. Ризата й силно се опъна на гърдите. Лъки съсредоточи цялото си внимание върху гъсеницата, която пълзеше по дървото, само и само да успее да сдържи импулса си.
— Аз съм този, които винаги се забърква в някакви неприятности. Той вдигна поглед към нея. — Сякаш имам дарбата да се озовавам в най-заплетените ситуации.
Паяците, които плетяха мрежите си по клоните на околните дървета, вдигаха повече шум от Лъки и Девън, които останаха за миг неподвижни, приковали поглед един в друг. Ветрецът развяваше косите им, играеше си с дрехите им, но те стояха без да мърдат, без да мигат, изцяло погълнати от себе си.
След един безкрайно дълъг миг Девън попита:
— И с кого си си имал неприятности?
— Любопитна ли си?
— Всеки твой враг автоматично се превръща в заподозрян.
— А може би си просто любопитна? — подразни я той.
Тя леко се изчерви.
— Може би. Професионален навик. Знаеш ли, когато пиша статия за някого, аз разговарям с всички, които имат някакво отношение към темата. Събирам най-различна информация от всякакви източници, докато накрая успея да сглобя цялостния характер на човека, който ме интересува. Понякога най-маловажното интервю ми дава най-ценната информация и след това всичко останало си отива по местата.
— Страхотно.
Беше очарован, но не от темата на разговора, а от вдъхновението и оживлението, е което му описваше начина си на работа. Очите й не бяха просто зелени. В тях се преплитаха безброй нюанси на зеленото, които ярко блестяха, когато беше ядосана или развълнувана.
А когато бе тъжна или замислена, очите й ставаха дълбоки като кладенци — като в онази вечер в овощната градина, когато му бе разказала за родителите си. Не беше сигурен дали тя изобщо осъзнава колко изразителни са очите й. Ако имаше и най-малката представа за това, сигурно щеше да се опита да ги контролира, да прикрива чувствата, които те така ясно показваха.
Лъки насочи мислите си обратно към разговора им и попита:
— Но какво общо има този твой метод с мен?
— За да стигна до този негодник, трябва добре да опозная теб. Ето защо ще процедирам така, все едно че пиша статия за теб, все едно че разговарям с различни хора, които познават Лъки Тайлър. За това искам да ми кажеш за всички, с които си си имал неприятности през, да кажем, последните шест месеца.
Той се разсмя.
— Това ще отнеме цял следобед.
— Разполагаме с един цял свободен следобед.
— О, да. Правилно. Чейс каза, че със сондирането в Луизиана всичко е наред, нали? Ами, дай да помисля. — Той разсеяно се почеса по врата. — Най-скромната ми свада, разбира се, бе с Литъл Алвин и Джак Ед.
— Нека за момента ги забравим. По-късно ще се върнем към тях. Подозренията към тях ми се струват прекалено очевидни, за да са основателни.
— Добре, можем да започнем с оня тип в Лонгвю. Притежава клуб там.
— Клуб? Здравен клуб? Кънтри клуб?
— Не… ами, нали разбираш.
— Нощен клуб?