Дъга Шест
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дъга Шест». Краткое содержание книги:
Нунън само сви рамене. Наоколо вече се бяха насъбрали около триста цивилни, далече зад имението на Остерман, контролирани от местната полиция, но повечето от тях също имаха видимост към къщата и ако един от тях разполагаше с клетъчен телефон и някой вътре — също, всичко, което трябваше да направи неизвестното лице отвън, беше да набере аверчетата си вътре и да им каже какво става. Чудесата на съвременните комуникации действаха двупосочно. Съществуваха над петстотин клетъчни честоти и ДЪГА нямаше оборудване за проследяването на всички. В никоя терористична или криминална акция до този момент не бяха използвали такава техника, доколкото им беше известно, но не беше възможно всички да са тъпи и да си остават тъпи, нали? Чавес отново погледна замъка и отново си помисли, че в случая ще се наложи да изкарат лошите навън, за да се справят добре. Проблемът беше, че не знаеше с колко лоши ще трябва да се оправя, а нямаше как да го разбере, без да използва наблюдателни устройства, за да събере допълнителна информация — което представляваше съмнително начинание предвид всички гореизказани съображения.
— Тим, отбележи си като се върнем, да решим въпроса е клетъчните телефони и радиостанции извън целта. Капитан Алтман!
— Да, майор Чавес?
— Прожекторите тук ли са вече?
— Току-що пристигнаха три комплекта.
Прайс и Чавес тръгнаха с него и скоро видяха три камиона с приспособления, приличащи досущ на прожектори на футболно игрище, които можеха да се вдигнат и да се захранват от самите камиони. Чавес указа на Алтмарк къде ги иска и се върна при сборния пункт на екипа.
Термалните визьори разчитаха на разликите в температурите, за да откроят образ. Вечерта рязко се захлаждаше, каменните стени на зданието също изстиваха. Прозорците все пак сияеха по-ярко от стените и въпреки тежките пердета Дитер Вебер забеляза първия обект.
— Водач, тук Снайпер Две-две, имам термална цел на първи етаж, четвърти прозорец откъм запад, наднича иззад пердетата.
— Окей! Този е в кухнята. — Беше гласът на Ханк Патерсън, който оглеждаше чертежите. — Това е първи номер! Дитер, можеш ли да ми кажеш нещо друго?
— Не, само силует — отвърна германският снайперист. — Не, почакай… висок, вероятно мъж.
— Тук е Пиърс, имам един, първи етаж, източна страна, втори прозорец на източната стена.
— Капитан Алтмарк?
— Да?
— Бихте ли позвънили в кабинета на Остерман, моля? Искаме да разберем дали е там. — Защото ако беше, при него щеше да има един или двама от лошите.
— Кабинетът на Остерман — отзова се женски глас.
— Тук е капитан Алтмарк. С кого разговарям?
— Аз съм командир Гертруде от фракция „Червени работници“.
— Извинете, очаквах да говоря с командир Волфганг.
— Почакайте — отвърна му гласът на Петра.
— Волфганг слуша.
— Обажда се Алтмарк. Не сме ви чували от дълго време.
— Какви новини имате за нас?
— Никакви новини, но имаме една молба, хер командир.
— И каква е тя?
— Знак на добра воля — каза Алтмарк. — Молим ви да освободите двама от вашите заложници, от домашния персонал евентуално.
— Защо? За да ви помогнат да ни идентифицирате?
— Водач, тук Линкълн, имам цел, прозореца на северозападния ъгъл, висок, може би мъж.
— Дотук станаха три плюс две — отбеляза Чавес, докато залепваше жълт стикер на чертежа.
Жената, която беше отговорила по телефона, също беше останала на линията.
— Разполагате с още три часа преди да ви изпратим един заложник. Мъртъв — натърти тя. — Ние искаме пилот за хеликоптера на хер Остерман преди полунощ и самолет, който да ни чака на летището. В противен случай ще убием заложник, за да покажем, че сме напълно сериозни, и после по един на равни интервали. Разбрахте ли?
— Моля ви, ние уважаваме вашата сериозност за последното — увери я Алтмарк. — В момента търсим пилоти и обсъждаме въпроса за самолета с австрийските аеролинии. Тези неща изискват време, нали знаете.
— Винаги казвате това. Ако не изпълните исканията ни, кръвта ще изцапа вашите ръце. Край — каза гласът и линията се прекъсна.
Капитан Алтмарк беше едновременно изненадан и притеснен от хладната решителност от другата страна на телефонната линия и от рязкото прекъсване на разговора. Той вдигна очи към Пол Белоу и попита:
— Хер доктор?
— Жената е опасната — каза доктор Белоу, който бе слушал разговора с преводач. — И двамата са умни. Определено са обмислили всичко и наистина ще убият заложник, за да получат своето, сигурен съм.
— Екип от мъж и жена — говореше Прайс по телефона. — Германци, на възраст… под четиридесет или в началото на четиридесетте, като предположение. Може би малко по-възрастни.