„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Нито английските политически и военни ръководители, крито очакваха започване на военни действия от немскофа-шистките войски срещу Съветския съюз, нито Мусолини, който се надяваше за скорошно стоварване на хитлеристката армия на Британските острови, не водеха в Средиземноморския басейн военни действия с решителни цели.
Нападението на английския военноморски флот върху френските военни кораби в пристанищата на Северна и Западна Африка през юли и септември 1940 г.
(Схема 14)
Предоставената от Хитлер почивка Англия реши да използува най-напред, за да прибере в свои ръце френския военноморски флот, който се намираше в различни английски пристанища на метрополията и в Средиземно море, а след това „да заграби тези части от френската империя, на които тя можеше да сложи ръка“188.
Тези мероприятия се провеждаха под флага на укрепването на стратегическите позиции на Англия в басейна на Средиземно море. Англичаните бързаха да приберат в свои ръце френските колонии в Африка, преди да проникнат тук американските монополи.
Своите претенции върху Средиземноморския басейн управляващите кръгове на САЩ проявиха веднага щом като се изясни, че Франция се намира в навечерието на капитулация. На 31 май 1940 г. Рузвелт в посланието си до Мусолини, посочи традиционните американски интереси в Средиземно море. Предупреждението за неизбежната американска намеса в работите на Средиземноморския басейн косвено се отнасяше и за управляващите кръгове на Англия. Ето защо английските империалисти така бързаха с осъществяването на своя план, който се състоеше в провеждане на едновременна операция за заграбване, изваждане от строя или унищожаване на целия френски военноморски флот.
Към началото на Втората световна война, по английски данни, военноморският флот на Франция имаше в своя състав 10 линейни кораба, 3 самолетоносача, 18 крайцера 64 ескадрени миноносеца и 79 подводници.189
Немските източници привеждат малко по-други цифри: линейни кораби — 7, самолетоносачи — 1, тежки крайцери — 7, леки крайцери — 12, ескадрени миноносци — 59, миноносци — 12, подводници — 78 и торпедни катери — 9.190
В 1932 г. във френските корабостроителници бяха поставени основите на първия след войната 1914–1918 г. линеен крайцер „Дюнкерк“, а в 1934 г.—на линейния крайцер „Страсбург“. В момента на капитулацията на управляващите кръгове на Франция в английските военноморски пристанища Плимут и Портсмут се намираха два френски линейни кораба, четири леки крайцера, осем ескадрени миноносеца, около 200 миночистача, преследвачи на подводници и няколко подводници. На 3 юли 1940 г. всички френски кораби в английските пристаница бяха взети под английски контрол. Англичаните разоръжиха намиращата се в Александрия френска ескадра в състав линейния кораб „Лорен“, три тежки крайцера, един лек крайцер и редица малки кораби.
Във френското военноморско пристанище Мерс ел Кебир, близо до Оран, па котва стояха двата нови линейни крайцера „Дюнкерк“ и „Страсбург“, два линейни кораба „Бретан“ и „Прованс“, няколко леки крайцера, ескадрени миноносци, подводници и други кораби. Сутринта на 3 юли английска ескадра в състав линейните кораби „Худ“, „Велиант“, „Резолюшън“, самолетоносачът „Арк Роял“, два крайцера и 11 ескадрени миноносеца внезапно атакуваха френската ескадра в Мерс ел Кебир. Английските самолети от самолетоносача извършиха ожесточено нападение. Френският линеен кораб „Бретан“ експлодира, линейният крайцер „Дюнкерк“ заседна на плитковина, линейният кораб „Прованс“ беше изхвърлен на брега. Покрай материалните загуби в този бой загинаха 1000 французи. Само линейният крайцер „Страсбург“ и пет ескадрени миноносеца успяха да се измъкнат и да отидат в Тулон. Тук успяха да дойдат и седем крайцера от Алжир. На остров Мартиника (Западна Индия) англичаните повредиха френския самолетоносач „Беарн“ и два леки крайцера. На 8 юли от английския самолетоносач „Хермес“, който се приближи към Дакар (Северозападна Африка), се вдигнаха бомбардировачи за атака на новия френски линеен кораб „Ришельо“. В линейния кораб попадна самолетно торпедо и той бе повреден.
Разправата с френския военноморски флот под предлог, че той в никакъв случай не трябва да попадне в немски ръце, бе одобрена от английския парламент. Всички депутати от лейбъристите до консерваторите „се обединиха с тържествени оглушителни привестствия“191.
188
Sumner Welles. Seven Decisions that Shaped Histopy, p. 37.
189
Puleston. Influence of Sea Power in World War II, London, 1947, p. 32.
190
Weltkrieg 1939–1945, II Teil, Der Seekrieg, s. 5.
191
Winston S.Churchill. The Second World War, v. 2, p. 211.