Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
Когато свързочникът се изравни с него, Търкот спря.
— Приготви сателитния предавател. Искам да пратя предупреждение… — той млъкна. В нощния въздух отчетливо се чуваше бръмченето на вертолетни перки.
Внезапно групата им беше озарена от мощен прожектор, който ги заслепи през приборите за нощно виждане. Миг по-късно отекна зловещото металическо тракане от картечна стрелба. Търкот с един замах смъкна очилата, сграбчи Нейбингър и го прикри с тялото си. Последният откос премина на сантиметри от тях и прикова Чейс към склона на планината. Безжизненото тяло на свързочника се изтърколи надолу към напредващата пехотна линия. Търкот коленичи, вдигна автомата и откри огън по вертолета, а останалите последваха примера му.
Прожекторът угасна, а вертолетът се наклони рязко на една страна и бързо се отдалечи на безопасно разстояние.
— Докладвайте положението! — извика Търкот.
— Чейс и Брукс — мъртви. Предавателят е разбит — отговори Харкър.
— Имам един ранен — добави Костанов.
— Да тръгваме! — нареди Търкот.
— Не — спря го Костанов и допълзя до него. — Моят човек не може да се движи. Твърде много ще ви забавим. — Той посочи приближаващия се кордон. — Ние ще ги задържим. Ще заемем позиция тук, а вие продължавайте. — Костанов положи ръка на рамото на Търкот. — Вашата задача е по-важна от живота на един войник.
Търкот протегна ръка и стисна неговата. После бързо се извърна.
— Добре. Продължаваме — извика той на четиримата барети и професора.
Костанов допълзя обратно при хората си. Надвеси се над ранения, провери превръзката и я притегна, за да спре кървенето.
— Дмитрий, пусни им няколко реда — обърна се той към другия войник. — Нека свинете знаят, че ги чакаме.
Дмитрий разгъна приклада на автомата си, прицели се и изстреля дълъг откос право към кордона от китайски войници. Настъпи бъркотия, линията се разкъса и се извъртя в посоката, от която бе дошла стрелбата.
Скоро над главите им започнаха да свистят куршуми. Светлините на фенерчетата угаснаха и Костанов можеше да си представи, как китайците бавно се прокрадват към тях в тъмнината.
Той бръкна в паласката, извади всички резервни пълнители и ги подреди до себе си. От вътрешния си джоб измъкна смачкана синя барета, същата, която бе получил преди двадесет и пет години, когато завърши десантната школа. Много неща се бяха променили в страната му и в него от това време, но сега Костанов искаше китайците да узнаят кой е удържал позицията срещу тях.
Дмитрий кимна, докато Костанов си нагласяваше баретата.
— За матушка Русия — произнесе той.
— За майката Земя — поправи го Костанов, опря приклада в рамото си и откри огън.
Търкот чуваше ясно престрелката и това го накара да ускори крачка. Не биваше да погубват с лека ръка онова, заради което бяха жертвали живота си руснаците. Само след няколко минути стрелбата стана спорадична, после съвсем замря.
Търкот свери компаса. Бяха заобиколили гробницата и сега север беше надолу по склона. Търкот започна бързо да се спуска. До района за изтегляне оставаха само четири километра.
28.
Вече половин час Кели Рейнолдс се ровичкаше без особен резултат в компютърните разпечатки на посланията, изпращани на съвсем кратки интервали от стража под Великденския остров. Съобщенията несъмнено бяха предназначени за приближаващите се към Земята кораби, защото те на свой ред отвръщаха с епизодични изблици на информация. Изглежда, мислеше си Кели, Аспасия иска да навакса за всичко, което се бе случило на Земята за изминалия период.
След потвърждението за мястото на приземяване, Аспасия не бе изпращал повече съобщения до КИСПП. До уговорената среща оставаха само тридесет и шест часа и телевизионните предавания кипяха в трескава активност.
Кели все още се надяваше, че приятелите й ще успеят да се върнат от Китай навреме, за да присъстват на това знаменателно събитие, което неминуемо щеше да постави началото на цяла една нова глава от човешката история.
Още три километра и щяха да стигнат района за изтегляне. Склонът вече не беше толкова стръмен и това значително облекчаваше придвижването им. Търкот погледна на изток, където вече се показваше бледото сияние на приближаващия ден. Зад гърбовете им, само на километър в северна посока, се носеше обезпокоителният грохот на военни машини. Още по-нататък, в същата посока, кръжеше удареният хеликоптер.
С изравняването на терена се появиха гъсти храсталаци, които осигуряваха достатъчно прикритие.
— Как се справяш, професоре?