Пясъчни врати [bg]

— Завиждам ти, че се познаваш толкова добре. Съмнявам се някога да се похваля със същото.

Той запалва цигара. Маха с ръка.

— Е, заслужаваше ли си пътя? — пита.

Вече знаеш отговора.

— Да, мисля, че го зная.

Хората, които са се катерили по скалите, за да ги украсяват с рисунки, също са го знаели. Да, точно така.

Не зная защо мисли така. Познавам го добре, разбира се. И все пак се съмнявам, че някога ще го опозная напълно. Аз съм записващо…