Капитан Драйфус

Старият барон влезе в стаята. Той беше намръщен и много сериозен. Позвъни и слуга, облечен в казашки дрехи, влезе.

— Вече е време, доведете пленника!

Казакът излезе и скоро се върна, придружен от шестима души, които тласкаха млад, красив мъж, чиито крака бяха оковани.

— Михаил Панин — извика старият барон презрително. — Полски княз и разбойник, ти който си излъгал това младо същество, което ти е родило дъщеря. Нейното име ще е Наталка!

— Дете мое — извика вързаният, — и ти, мила ми жено, о, скъпи за мен същества, колко горещо ви обичам!

Нещастникът искаше да разкъса веригите и да се втурне към леглото, където младата жена държеше детето и плачеше, обаче не успя.“