Картел
- Автор: Сулитцер Поль-Лу
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Картел». Краткое содержание книги:
Неговият проблем бяха финансите, единствено финансите.
Той бе само съветник по инвестирането.
Хидропланът отново излетя, заобиколи Каймановите острови, прекалено усърдно наблюдавани от Щатите, и зареди на западния край на Ямайка, в един пустинен залив между Монтего Бей и Савана ла Мар. Крайбрежните радари несъмнено го бяха засекли, но „онези там“ много отдавна бяха направили необходимото това кацане да мине незабелязано.
Пристигна на „Грациела“ по обяд. Втората подвижна кантора на Макартър бе значително по-луксозна от първата — банята в каютата му беше облицована с истински мрамор, — но разликата не се отнасяше до оборудването и работата.
В това отношение съществуваше умишлено търсено и премислено до най-малката подробност сходство.
— Обядваме и се залавяме за работа, Дани. Поръчахте ли да ми сготвят задушено? Чудесна идея! Благодаря ви, че сте си спомнили колко много го обичам.
Следващите часове бяха наситени с редуващи се съобщения и заповеди.
Имаше и едно повикване. Изглежда, срещаха известни затруднения при лова на пилето. Но щели да му видят сметката.
— Не се и съмнявам — увери ги Макартър.
И потисна една усмивка. Значи Лакомника е предусетил първата атака. И я е избегнал. Беше предвидил това, Мак. Какво си въобразяват ония? Че могат да се справят с Гантри толкова лесно?
Помисли си и за канадката. Говореше се, че е красива. Дори повече от красива. Дяволски съблазнителна. Кой знае дали при срещата си двамата с Лакомника не са дали на късо?
Ще вземе да се окаже, че съм изиграл ролята на сватовник.
Но побърза да смени темата на размисъл. Утре ще представи своя Общ план. Ще се опита да накара „онези там“ да го разберат. Беше готов, разбира се. Ала въпреки това усещаше, че стомахът му леко се свива.
Както всеки път, когато отиваше „там“.
2
Гантри спеше по корем, отпуснал ръка върху гърдите на Зенаид. Тя бавно започна да се отдръпва, сантиметър по сантиметър, и за миг дългите пръсти на спящия леко се свиха, после пак се отпуснаха. Младата жена внимателно се измъкна от леглото. Навън бе вече ден. През персийските щори се процеждаше синкава светлина. Мощният грохот на двигателите на джонката предизвикваше леко потрепване на пластините, върху които бе изваян силуетът на голяма морска птица с разперени криле. Зенаид облече банския си и намъкна върху него един саронг, който завърза над гърдите си. Наведе се над Гантри, обзета отново от онази нежност, която напоследък почти я плашеше. Бе почти заспала, когато той дойде при нея посред нощ, след като бе прекарал в компютърното отделение повече от трийсет часа, за да се свързва с един или друг от многобройните си кореспонденти, да анализира получената информация и да дава съответните разпореждания. Напълно си заслужаваше почивката. Тя безшумно излезе от каютата и се качи на палубата.
Джонката се носеше със сравнително бърз ход по дълги, мързеливи вълни. Виолетовото море бе пусто, никъде не се виждаше земя. На палубата нямаше жива душа, като се изключи суровият ибан, застанал на носа като наблюдател. И Лавиолет. Великанът закусваше съвсем сам на масата. За последните няколко дни слънцето бе придало на кожата му цвета на варен рак. Носеше риза с дълги ръкави, а на главата — широкопола шапка-тай с размерите на чадър на енорийски свещеник. Видя я, че приближавал и мълчаливо й наля кафе.
— Дали няма да е по-добре, ако седнеш на сянка, Франсоа-Ксавие?
Той мълчаливо кимна в знак на съгласие. Цупи се, помисли си Зенаид, докато отпиваше от кафето. Когато я видяха за пръв път в залива, джонката й се стори огромна. И наистина се оказа огромна. Дълга над двеста стъпки или някъде към седемдесет метра. И приблизително дванайсет метра широка, по протежение на почти цялата дължина. С жилищни и работни помещения на две нива. Без да се смятат надстройките, моторното отделение и носовият сектор, където спеше десетчленният екипаж. С нея и Лавиолет на борда бяха общо двайсет и пет души. Капитанът — англичанинът Антъни Биърдсли, в същия този момент стърчеше на мостика в компанията на първия си помощник Кай, един тип от китайско-малайски произход.