Измяната

Подобно Интернет кафене човек можеше да види буквално във всеки космополитен и мултикултурен квартал в Америка. Обикновено тези кафенета бяха притежание на еднолични фирми или дружества с ограничена отговорност, като една фирма държеше пет-шест. Всички те бяха много различни и в същото време страшно си приличаха. Обединени от общата си омраза към „Старбъкс“, тези заведения бяха обзаведени с евтини мебели втора употреба, стари ламинирани плоскости и сервитьори с пиърсинги, татуировки и чудновати прически. Основното, което ги отличаваше от другите кафенета, беше, че предлагаха безплатен достъп до Интернет, прилично обслужване и атмосфера, която контрастираше с тази в повечето униформени заведения от вериги за бързо хранене.

Това кафене се казваше „Уайърд“. Бяло-кафявата емблема с надписа бяха изрисувани с боя на ръка върху стъклото на големия прозорец, който гледаше към тротоара. От едната страна на надписа беше нарисувана чаша с димящо кафе, а от другата — лаптоп. Във Вашингтон имаше три такива кафенета — едно в Бетезда, едно в Американския университет и това, което се намираше на няколко пресечки от университета „Хауърд“ и недалеч от апартамента на Рап.

Мич беше анонимен инвеститор в тези кафенета. Заедно с брат си бяха осигурили парите, а фирмата се ръководеше от Маркъс Дюмонд. Рап работеше с компютърния гений вече пета година. Дюмонд беше следвал в Масачузетския технологичен институт заедно с брата на Рап. Още като студент по компютърни науки беше съумял да се забърка в големи неприятности с федералните. За да спечели хакерски облог, той беше проникнал незаконно в електронната система на една от най-големите нюйоркски банки и беше прехвърлил над един милион долара оттам на няколко задгранични сметки. Не можаха да го хванат, защото не остави следи. Но той и приятелите му една вечер се напили и се похвалили колко лесно са направили удара. Техен състудент чул разговора и ги издал на властите. Дюмонд го чакаха дълги години затвор. Тогава Стивън Рап се обърна към брат си с молба да се намеси.

От ЦРУ не обичат да разгласяват факта, че при тях работят едни от най-талантливите хакери в света. Тези мъже и жени прекарват дните и нощите си в усилия да проникнат незабелязано в компютърните мрежи на противниците на Америка. Най-често те успяват и са една от най-строго пазените тайни на Съединените щати. Уменията на Дюмонд в тази област бяха ненадминати. Той работеше едновременно за киберотдела и за Центъра за борба с тероризма на управлението.

Рап обиколи кафенето два пъти, преди да влезе. Провери всички прозорци, коли и хората, които чакаха на ъгъла автобуса. Действията му бяха повече по навик, отколкото от страх, че някой може да го следи. Отвори вратата на кафенето и веднага се отправи към дъното, покрай клиентите, които чакаха на опашка за сутрешната си доза кофеин. Женската тоалетна се намираше вляво, мъжката — вдясно. По средата имаше трета врата с охранителна камера над нея и табло на домофон отстрани. Той натисна бутона и секунда по-късно вратата се отвори с тихо бръмчене. Рап слезе по тесните стъпала към мазето, подмина две отворени врати на служебни помещения и се приближи до третата — тежка стоманена врата с едри ръждясали нитове по страните. До нея също имаше домофонна кутия. Вратата се отвори, преди още Рап да е натиснал бутона.