Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
Сула се облегна рязко върху стола и остави тогата да се свлече надолу.
— Ники, ти няма да тръгнеш да ме баламосваш, нали?
— О, разбира се, че бих, но не и за такива работи — отговори му тя и вдяна в иглата си червена прежда, в която беше вплетено златисто влакно.
— Ама тя може и стоте да доживее — сгуши се той на стола и понеже повече не му се ядеше, подаде обратно купата с орехите на Вити.
— Съгласна съм. — Никополис забоде иглата си в гоблена, който шиеше, и внимателно задърпа блестящото влакно. Спокойните й черни очи обаче не се откъсваха от Сула. — Но може и да не доживее. Не съм чувала в семейството й да има дълголетници.
Навън се дочуха гласове: явно Луций Гавий Стих се сбогуваше с леля си Клитумна.
Сула се надигна от стола си и изчака робинята да му обуе гръцките чехли. Съвсем беше забравил за тогата си, която напълно се беше изхлузила на земята.
— Добре, Ники, заради теб ще опитам — усмихна се той. — Пожелай ми успех!
И преди тя да успее да каже нещо, вече беше излязъл.
Разговорът с Клитумна не мина добре. Стих знаеше как да си оплете кошницата, а пък Сула, колкото и да му се искаше да угоди на Никополис, не можеше до такава степен да се принизи, че да започне да се моли.
— Ти си виновен, Луций Корнелий — проплака тя, като въртеше между обсипаните си със злато и диаманти пръсти крайчеца на скъпия си шал. — Поне веднъж опитай да се държиш по-любезно с горкото ми момче, а то какво ли не прави, за да се разбере с теб!
— Той е просто един мърляв хапльо, който само гледа къде да си избие комплексите — отсече злобно Сула.
В този миг в стаята влезе Никополис, която беше подслушвала на вратата, и с присъщата си грация се отпусна на кушетката до Клитумна, откъдето започна да наблюдава с примиренческия си поглед любовника си.
— За какво става дума? — попита невинно тя.
— За двамата ми Луциевци — въздъхна Клитумна. — Никога няма да се сдобрят, а пък аз толкова ги обичам!
Никополис освободи пръстите на Клитумна от шала, после обра в ръка влакната прежда, закачили се по диамантените пръстени и сложи дланта й върху бузата си.
— О, бедното ми момиченце! — започна да напява тя. — Двамата ти Луциевци просто са се надули като петли, в това е цялата работа.
— Е, време е да се отучат от фасоните си, защото им предстои да свикнат повече един с друг — отбеляза Клитумна. — Милият ми Луций Гавий се отказва от наетия си апартамент и другата седмица се пренася да живее при нас.
— Тогава аз се изнасям — заплаши Сула.
И двете жени запищяха от ужас при тези му думи: Клитумна с пълен глас, сякаш щяха да я колят, а Никополис — като котенце, попаднало в миши капан.
— О, я стига детинщини! — наведе се той към Клитумна и й прошепна: — Той може и да знае това-онова за положението в къщата, но как мислиш, че ще му се отрази, когато разбере, че другият мъж в къщата спи с две жени едновременно и при това едната е родната му леля?
Тя не можа да се въздържи и заплака.
— Но той сам иска да дойде! Как бих могла да откажа на племенника си?
— Не се тревожи! Ще му спестя оплакванията още отсега, като си замина.
Понечи да се оттегли, но Никополис го сграбчи за ръката и захленчи:
— Сула, мили Сула, недей! Виж, ще спиш с мен, а когато Стих го няма, Клитумна също ще идва при нас.
— Я, много хитро! — намръщи се тя. — Искаш го целия за себе си, нали, алчно създание такова!
Никополис пребледня.
— Ами кажи ти тогава какво предлагаш! Нали ти с твоята глупост ни забърка в тази каша?
— Млъкнете и двете! — просъска Сула по начин, по който отдавна беше установил, че им действа най-добре, във всеки случай далеч по-добре от виковете и крясъците. — Толкова време живеете с мимове, че чак сте заприличали на тях. Няма ли веднъж да се усетите и да престанете с вашите гнусотии? Омръзна ми това положение, в което сте ме поставили. Омръзна ми да съм половин човек!
— Ти не си половин човек! Ти си две половини: едната моя, другата на Ники! — изхили му се злобно Клитумна.
Не можеше да се каже от кое болеше повече: от яростта или от болката. Сула беше на самата граница на умопомрачението и само се мръщеше на двете си мъчителки, неспособен да разсъждава, нито дори да вижда.
— Не мога да продължавам така! — махна той отчаяно с ръце.