Мъжът с кафявия костюм

В този момент бях в състояние да я хвана с ръце за врата и бавно да я удуша! В продължение на една-две минути не виждах нищо пред себе си. Едва разбирах това, което ми казваше агентът. След това чух нейния глас — висок и ясен, с нарочно подчертан чуждестранен акцент: „Мил Хаус, Марлоу. Собственост на сър Юстас Педлър. Струва ми се, че може да се окаже подходяща за мен. Във всеки случай ще отида да я огледам.“ Агентът й написа разпореждане и тя излезе с присъщия си царствен и високомерен маниер. С нито една дума или жест не бе дала да се разбере, че познава Картън, но аз бях уверен, че срещата им тук е била предварително уговорена. А след това започнах да си правя прибързани изводи. Тъй като не знаех, че сър Юстас е в Кан, помислих си, че цялото това търсене на къща е просто предлог за среща с него в Мил Хаус. Знаех, че той се е намирал в Южна Африка по време на кражбата и понеже никога не бях го виждал, стигнах до преждевременното заключение, че той самият е загадъчният „Полковник“, за когото толкова много бях слушал. Проследих двамата до Найтсбридж. Надина влезе в хотел Хайд Парк. Аз ускорих крачка и също влязох вътре. Тя отиде направо в ресторанта и аз реших, че не бива да рискувам да бъда разпознат от нея сега, а трябва да продължа да следя Картън. Хранех големи надежди, че диамантите ще бъдат предадени на него и че ако внезапно се появях, когато той най-малко очакваше това, в уплахата си щеше да ми каже истината. Проследих го до станцията на метрото при Хайд Парк Корнър. Той беше застанал сам в края на перона. Наблизо имаше само някакво момиче. Реших, че е настъпил моментът да поговоря с него. Знаеш какво се случи. В силната си изненада, че вижда човек, за когото си мислеше, че е някъде далеч в Южна Африка, той загуби самообладание, отстъпи назад и падна върху релсите. Под предлог, че съм лекар, успях да претърся джобовете му. Имаше портфейл с няколко банкноти в него и едно или две писма без особена важност, имаше ролка с филм — която трябва да съм изпуснал по-късно някъде — както и листче за някаква среща на двадесет и втори на Килморден Касъл. В бързината да се измъкна преди някой да ме задържи, съм изпуснал и него, но за щастие запомних цифрите. Забързах към най-близката тоалетна и припряно свалих грима си. Не желаех да бъда арестуван за това, че съм пребърквал джобовете на някакъв мъртвец. След това се върнах в хотел Хайд Парк. Надина все още обядваше. Няма нужда подробно да описвам как я проследих до Марлоу. Тя влезе в къщата, а аз заговорих жената в къщичката на портиера, като се престорих, че съм с нея. След това и аз влязох.